Три сестри в Ада

Казвам това, за да си обясня поне част от готините идеи на Денис Танович, който ни отнесе главите с “Ничия земя” и сега се опитва да ни ги върне, за да помислим с тях. Новият му филм няма нищо общо с войната. Темата за разделението на хората обаче съществува, но тя тръгва не от политическото и националното, а от семейното и интимното.

Сценарият на “Ад” е част от трилогията филмови сценарии  (включваща Небеса, Ад и Чистилище )на поляка Кшищоф Кешловски (негова е и “Три цвята”) . Но филмът не е нито балкански, нито полски. Той е типично френски.

Започва като трилър (напоследък всичко ми се струва че започва така, не знам защо...). Като цяло се върти около миналото и образа на майката, които определят съдбите на хората и карат света да се повтаря с всяко следващо поколение.

В главните роли са три сестри, които, малко по чеховски, са в безизходица и плен, но не на еднообразното всекиднвевие, а на бурните събития, които им се случват едновременно.

Те не се виждат една с друга, защото инцидент в миналото ги е отдалечил привидно на светлинни години една от друга. Жестокостта и нежеланието на родителите им да общуват, да преодолеят кризата и себе си в името на момичетата, ги кара несъзнателно да стигнат до същата безизходица.

Съдбата обаче си казва думата и в един момент и трите са връхлетени от разлчните лица на нещастната любов.

Бракът на първата бавно се срутва, защото съпругът й си има любовница.

Втората живее самотно и пътува огромни разсояния, за да се среща с майка им – в дом за възрастни хора.

Третата е студентка, лудо влюбена в професора си, който обаче я напуска, защото не желае да се раздели със семейството си.

Нещастието става все по-голямо, трите истории стават все по-безнадеждни, и ти си толкова потиснат, че ти се иска да викаш с цяло гърло в планината. Вместо това следиш какво се случва, и пред теб се изреждат ревността, любовта, самотата, Медея, кукувицата и всичко това – снимано красиво и величествено.

Изобщо, пътят през ада на личните отношения минава през рая на един добре заснет и добре написан филм. Той обаче е и леко муден, и доста тежък.

Като цяло бих го препоръчала на феновете на Денис Танович и доброто европейско кино, наблягащо на психологизма повече, отколкото на ситуационността. Или на чувствителните души, които обичат нестандартно разказани любовни истории.