Войната в днешни дни

Ако ви се струва, че Втората световна война е свършила, не се заблуждавайте излишно. Най-малкото защото има нейни живи свидетели. И рани. Затова този период най-вероятно ще вълнува, освен историци, писатели, режисьори, и всякакви творци дълго време.

Някои ще снимат филми като “Пърл Харбър”. Други ще предпочетат истории като “Пианистът”. Трети – като “На безименната височина”. По този повод учителката ми по руска история и литература, чиито родители бяха загубили по един крайник във войната казваше, че след падането на режима за първи път е гледала американски филм за войната. И по ирония на съдбата, той е завършвал точно като всички руски филми – с войник, който държи дете...

“Дни на слава” не се различава особено от масата филми за войната. Има военни действия, има ужас, има смелост и има човешка история зад грандиозните събития.

Новото в този поглед е, че историята е разказана от гледна точка на хора, за които най-вероятно мнозинството не подозира, че имат каквото и да било общо с войната.

Става дума за 300 000-те хиляди доброволци от северноафриканските колонии.

Оказва се, че в тежък момент за френската армия, в решителния последен етап на войната, именно те помагат на Франция в особено тежки битки и опасни мисии, както и да се освободи от германската окупация.

Целият филм проследява историята им с една благородна цел – да напомни за тях не само на зрителите, а и на френското правителство.

Явно добре си е свършил работата, защото след излизането му на голям екран (миналата година) президентът Жак Ширак е бил толкова дълбоко трогнат, че е променил закона за пенсиите на ветераните от колониите (за дълъг период те са били спрени, след това е било наредено на Франция да ги изплати, но правителствата го отлагали и отлагали, докато... не гледали филма).

Освен това този филм е помогнал практически не само на френските ветерани – имало е увеличение на пенсиите и в Белгия, и Италия, очаква се такова и в други бивши колониални сили, които са били подкрепени от местни войници.

В “Дни на слава” главните герои са четири момчета, които самоотвержено се борят за свободата на страна, която даже не са виждали. Минавайки през всички кошмари и прескачайки труповете на много приятели, те осъзнават, че най-голямата преграда пред свободата, в името на която се борят, не е в редиците на врага, а в собствените такива.

Те се борят за Франция с искрена вяра в ценностите на Де Гол, но армията им се отплаща с расизъм. Въпреки че изпълняват едни от най-сложните мисии самоотвержено, с цената на много жертви и с много смелост, никой от тях не е повишен, дори не получават ботуши, домати и уважение. Третирани като втора класа хора, те отдават живота си в името на нещо, което накрая се оказва крайно неблагодарно.

Четирите роли се изпълняват от Рошди Зем, Сами Насери, Сами Буажила и Жамел Дебуз (“Анжел-А”, “Невероятната съдба на Амели Пулен”, “Астерикс и Обеликс”). И четиримата (барабар с всички около тях), са прекрасни и органични (доколкото може да е органичен човек, който никога не е бил на война...).

Филмът е доста назидателен и съвсем ясната му позиция го прави прекрасно зрелище, подплатено и подкрепено с неотложно и ясно послание. Така че ако си падате по истории за честта и храбростта, го пробвайте...