Кръв, смърт и ужаси в "Черна жътва"

Трилърите със сюжети, които се основават на библейски пророчества (пророчествата може и да не са библейски, ама така са представени), са доста модерни напоследък.

Изобщо религиозната тематика, с добри звукови и визуални ефекти, в последно време е печеливша комбинация, която яко стряска, и затова се бълват десетки филми с подобна сюжетна основа.

След мега успеха на повечето от тях (не си го обяснявам с друго, освен с идеята, че понеже се основава на нещо познато, може и да му повярваш и да се филмираш за един-два часа) излезе поредният – “Черна жътва”.

Той е с прекрасната Хилари Суонк в главната роля. Във филма тя е бивша християнска мисионерка, която заедно със семейството си е била на мисия в Судан.

При трагични обстоятелства обаче малкото й момиченце и съпругът й загиват. Което я отказва окончателно от християнското милосърдие и мисии и тя се прочува с умението си да срива на пух и прах, посредством научни аргументи, вярвания за плачещи икони, религиозни чудеса и природни аномалии.

Така се озовава по спешност в едно малко градче, върху което изглежда се стоварват 10-те напасти, които Господ праща над египетската земя (Изход, 7-11). Сред тях са превръщане на водата в кръв, напаст от жаби и насекоми, мрак и дъжд от огън от небето, смърт на всичко първородно. Последното се оказва ключово за развръзката на филма.

Трябва да призная, че тя беше изненадваща. Толкова голям обрат едва ли някой е очаквал, само дето не съм сигурна, че ако върна лентата назад, ще бъде заложено всичко, което води към края. Така или иначе, като се замислиш (ама след като си го гледал), всичко си изглежда доста логично дори за тези, чиито знания върху египетските напасти се изчерпват с гледането на анимационния “Принцът на Египет”.

Иначе ефектите във филма са доста впечатляващи и зловещи, ужасът присъства най-вече в халюцинациите на самата Катрин (Суонк), които я преследват от момента, в който стъпва в градчето.

Във филма има и достатъчно голяма доза напрежение, което се постига по обикновения начин – малко интрига, много неизвестност, бавни кадри, стряскащи движения и други такива.

За мен обаче си беше направо гимнастика за сърцето, тъй като рядко се подлагам на такива ужаси. На няколко пъти леко почти крещях, подскачах на стола и се самоуспокоявах, като си затварях очите и мислех за професор Вучков. Ако обаче съдя по реакциите на хората около мен, филмът не е особено страшен, или поне е в рамките на нормалното.

В някои моменти леко напомня на “Поличбата 666” (заради малкото момиченце в града, което всички обвиняват за нещастията като дъщеря на дявола). Малката Анна София Роб се справя чудесно с ролята на обвиняемата и плаши повече дори от героите в споменатите халюцинации на Катрин.

Изобщо, филмът е динамичен и макар че едва ли ще се нареди сред шедьоврите на жанра, става за съботна или неделна вечер, след която има кой да спи до теб. Или най-малкото с когото след това да идете в Студентски град и да се забавлявате. Примерно.