Българското кино – възвишения, а имаше ли и падения...

"Хубав ли е филмът или български?" Доста често този унизителен въпрос бе сред коментарите при поява на родна продукция на екран. Също така подобно събитие се случваше рядко. А през 2017 г. само за последните три месеца се появиха три нови български заглавия, които не само отчетоха присъствието си с много добри показатели в българския бокс офис, но и доказаха, че киното ни вълнува и носи своите идейни и естетически стойности.

"Вездесъщият" на Илиян Джевелеков, "Възвишение" на Виктор Божинов по романа на Милен Русков и "Дъвка за балончета" на Светослав Тодоров-Роги заеха челни позиции и се надпреварваха с продукции като "Тор Рагнарок", "Убийство в Ориент Експрес", "Междузвездни войни. Последните джедаи", чиито бюджети са с космическа разлика, спрямо нашите филми. Твърде показателен факт, че българите искат да гледат истории, случващи се на тяхната улица, в техния град, в които и да се припознават. Всеки от трите филма принадлежи към различен жанр и проследява три отделни епохи от действителността ни.

"Вездесъщият" на Джевелеков се концентрира в съвремието и нищи теми, които са болезнено актуални, покрай "Големият брат", воайорството и душевния ехзибиционизъм, подхранван от социалните мрежи.

"Дъвка за балончета" също се ситуира в сегашното хилядолетие, но връща часовника и към 80-те години, за да припомни безгрижните времена, когато всяко дете носи ключовете си на врата, вързани за ластик, разлиства некермани, прави фунийки, пука големи балони с дъвки "Идеал" и "Турбо".

Съмнително сходство се наблюдава между двете продукции, при които главните персонажи не само, че практикуват една професия - копирайтъри, но и са с идентични амбиции да бъдат писатели. Също така с проявения си буен нрав демонстрират недоволството си към конформизма. "Копирайтърите", обаче са "копипействали" и по отношение на личните перипетии на тези образи. Те са поставени пред еднакви дилеми дали да изберат семейството – съпруга и дете, или изкушението на новата (стара) любов. Предимствата – визуални и естетически, са за филма на Джевелеков.

Що се отнася до "Възвишение", Божинов се зае с трудната задача да заснеме историческа драма по трудно изглеждащия за екранизиране роман на Русков и успя да го направи без излишен патос, но със съвременна оценка на отминалата епоха.

"Възвишение" достойно изтри срама от други исторически продукции, направени в последно време, които се задоволиха с идеята, че снимането на "славното минало" е достатъчен факт за успех, а онези, които не харесаха крайния резултат бяха и заклеймени, и отписани като родоотстъпници.

"Освен филмите, които се появиха  в големите киносалони, имаше и няколко родни продукции, участвали на форуми като София Филм Фест и Киномания.

Сред тях бе "Безкрайната градина" на Галин Стоев, "Христо" - дебют на режисьорите Григор Лефтеров и Тодор Мацанов, който бе селектиран във Варшава и "И после светлина" на Константин Божанов, който очакваме през новата година да се разпространява и у нас.

По време на София Филм Фест видяхме втория пълнометражен филм на Атанас Хрискосков "18", който подобно и на дебюта му "Номер 13", се фокусира върху проблемите на тийнейджърите. И ако в първия действието се развива в училище от краен столичен квартал, то с втория Христосков се вглежда в лутанията на абитуриентите, като затваря четиримата главни персонажи в една кола, за да изведе концентрирано емоциите им. Макар метафоричното пътешествие из хлъзгавите улици да е достойна идея, персонажите като че ли не изцеждат до крайност характерите си, а ритъмът на действието не достига високите скорости, които би било любопитно да усетим в подобна ситуация.

Друг филм на млад автор е "Никой" – пълнометражен дебют на Андрей Андонов, създаден от група ентусиасти, които режисират, пишат, играят и снимат проекта, изцяло на свои разноски. Целият този хъс се оказва сполучлив опит за заснета камерна история, събрала петима младежи във вила в планината. Всеки от персонажите има свои лични перипетии, с които му се налага да се справи на фона на природата, улавяща техните трепети и придаваща нов ракурс на смущенията им.

Освен млади творци, тази година успяха да покажат филмите си и автори с доста опит като Иглика Трифонова и Стефан Командарев. Режисьорът на "Писмо до Америка", "Разследване", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" показа на 21-ия София Филм Фест "Асансьор за пациенти", чието действие е ситуирано в болнично заведение. В него Иглика Трифонова изследва тънката граница между желанието за смърт и невъзможността за живот. Нетипично бе решението телевизионната премиера на филма да съвпадне с момента, в който продукцията излезе и в киносалоните.

Що се отнася до "Посоки" на Стефан Командарев, той имаше показ пред таксиметрови шофьори, които именно са и вдъхновителите на продукцията, разказваща история на няколко отделни персонажа от бранша в нощна София и който ще видим в началото на 2018 г. в киносалоните – от 26 януари. Режисьорът също така подготвя следващия си проект "Патрулки" - част от планирана трилогия за нощните персонажи и случки в София.

И въпреки появата на качествени продукции, които стигнаха успешно до българския зрител, кинодейците така и не се разбраха за начина на финансиране от страна на Националния Филмов център. Млади кинодейци призоваха в отворено писмо за промяна на начина на оценяване на проектите, но до такава така и не се стигна.

Новоизбраният директор на НФЦ Жана Караиванова се изправя пред блокирана последна сесия на Националния филмов център, тъй като резултатите са обжалвани от екип, открил озадачаващи детайли в оценяването.

Дали въпросът ще се реши или ще продължи конфликта между творците, тепърва ще стане ясно. Най-същественият въпрос е: Ще пострада ли покрай тези несвършващи полемики и българският зрител, чийто интерес към родното кино трудно се задържа, покрай многото на брой чуждестранни изкушения за голям екран.