"Разказът на прислужницата" – покъртителен и плашещо реален сериал

- Облечи червената рокля. Носи бялата шапка. Затваряй си устата. Бъди добро момиче. Легни и си разтвори краката.
- Да, госпожо. Дал Бог добро.

Нямаш права. Ти си никой. Нямаш глава, а и да имаш – не я използвай. Важно е какво има между краката ти. Ти трябва да раждаш. На всяка цена. Ако не можеш, ще работиш. Такива са правилата. Такъв е Законът. Такава е Неговата воля.

Само няколко дни след финала на втори сезон от бруталния свят на "Разказът на прислужницата" в четвъртък стана ясно, че сериалът е номиниран с 9 награди "Еми".

Някои го сочат като една от най-добрите антиутопични истории, а освен това, "Разказът на прислужницата" е категоризиран като политическа алегория, научна фантастика, сериал със силно феминистко послание и дори история с предупреждение, която трябва да задейства червената лампа на обществото. Защо? Защото сюжетът подозрително напомня на нашия свят, а действието се развива в близкото бъдеще.

Сериалът е създаден по романа на Маргарет Атууд и още от самото му начало става ясно, че "Разказът на прислужницата" не е шега, а ужасът не е лъжица за всяка уста. Всяка форма на насилие е ежедневие, а зрителят няма как да остане пасивен наблюдател към всичко, което се случва.

Изправящият на нокти сюжет е разказан през призмата на главната героиня – Джун Осборн, а всеки следващ епизод е по-ужасяващ от предишния – изнасилвания, бесилки, мъчения, отрязани крайници, електрически столове...

Всичко ново е добре забравено старо. Историята се повтаря. Не можем да избягаме от миналото си.

Човек би си помислил, че действието в сериала се развива някъде през 12 век, когато Светата Инквизиция наказва всички грешници, отказали да се подчинят на Божията воля. А стряскащото е, че "Разказът на прислужницата" се развива в близкото бъдеще.

Република Гилеад се ражда след преврат в САЩ, когато започва да управлява теократичен тоталитарен режим, наложен от екстремистката група наречена Синовете на Яков. Всичко това се случва във време, в което фертилността в страната е спаднала до минимум заради високото ниво на замърсяване, няма раждаемост и населението загива с бавни темпове. Правилата на Гилеад са ясни – жените нямат права. Те са разпределяни според функциите си – Съпругите, Мартите, Джезабелите (проститутки, от които се възползват както Господарите, така и гостуващите чужденци) и Прислужниците – секс робини, бити и изнасилвани от група висши командири, за да родят деца на техните семейства. Деца, които самите те нямат право да отглеждат.

- Благословен да е плодът. Разтвори си краката.
- Не искам.
- Такава е Неговата воля.

Ако не спазваш правилата, изходът е ясен – или ще изгубиш някой крайник, или ще свършиш на бесилото на Стената. Публичната екзекуция е сигнал за всички – какво ще последва, ако не следвате Неговата воля.

Всичко изглежда абсолютно безнадеждно. Усещането за клаустрофобия, смразяващ ужас, погнуса и възмущение от това, което се случва, обаче, в никакъв случай не може да накара зрителя да се отлепи от екрана.

Всичко изглежда напълно безнадеждно, но светлина в тунела има.

"Ако не искаха да сме армия, не трябваше да ни дават униформи"

Жените с червените рокли – измъчени, изстрадали, готови на всичко, за да върнат контрола над собствените си тела. Макар да изглежда напълно феминистки, сериалът засяга и темата за човешката свобода – способността на всеки да избира собствената си съдба.

"Nolite te bastardes carborundorum" - Не позволявай на копелетата да те пречупят...

Номинациите на "Разказът на прислужницата" са напълно заслужени – силна актьорска игра, невероятен сюжет и брилянтни режисьорски решения, които създават смразяващата сетивата история. Дали ще предизвика фурор на наградите "Еми" предстои да разберем.