Президент за един ден

Бари Левинсън отдавна ни спечели с филмите си и въпреки че напоследък не се сещам за нещо, което истински да ме е хвърлило в джаза, той е култов режисьор и с това спор няма.

Mакар че предпочитам "Рейнмен" и "Слийпърс" пред всичко останало, човекът го бива в политическата сатира. Всъщност – направо е велик.

Уверихме се след учебника по елементарна манипулация "Да разлаеш кучетата" и наистина феноменалния "Добро утро, Виетнам ".

В новия си филм "Мъж на годината" режисьорът отново работи с Робин Уилямс (липсва ни Форест Уитакър, но пък се успокояваме с изключително приятната роля на Кристофър Уолкин).

Уилямс е телевизионен комик със собствено политическо токшоу, в което чрез люти шеги изобличава различни недостатъци на американското управление (най-вече на прекалено поляризираната им двупартийна система).

Критиката му към външната и вътрешната политика на правителството е основателна, той има много подържници и всичко върви в релсите на гражданската активност и право на мнение. До момента, когато по средата на дискусия с публиката в студиото една зрителка не казва, че може би Том трябва да се кандидатира за президент...

И той се кандидатира (след като получава незнам-колко милиона мейла), дори се включва в дебата, казва всички смешки, които са написани от сценаристите и накрая за своя и обща изненада печели изборите заради компютърна грешка в системата за гласуване.

И не, не мисля, че е случайно и честно казано адски прилича на победата на Буш в един от щатите. Само дето тя не беше смешна.

Оттам нататък филмът продължава с обичайното колебаене между честността и нечестната победа, между морала и пренебрегването му в името на нещо, което ти се вижда по-голямо.

Намесва се и любовта и става мазало от дилеми, което обаче минава някак доста бързо. Всъщност, филмът има някакво особено свое си време, гледа се лесно и приятно и те държи в напрежение, макар че след като минат първоначалните надписи, вече знаеш как ще свърши.

Като цяло обаче се струва – хуморът е приятен, има изключително забавни шеги с американската президентска институция (които влизат просто чудесно, особено ако си гледал президентски пресконференции и дебати) и невероятното присъствие на Робин Уилямс, чието меко, налудничаво и чудашко излъчване пълни всички дупки в сценария и филма.

Като цяло мисля, че си заслужава...