У-лицата: Ивайло Захариев – мафиот в сръбски екшън

Бързи скорости, екшън и повече мръсни думички, отколкото мирни реплики побира "Южен вятър". Един от най-гледаните сръбски филми за всички времена тръгва по кината у нас на 11 януари. Режисьор е Милош Аврамович, а в ролите ще видим и някои от известните актьори на сръбското кино Милош Бикович, Драган Белогърлич и Небойша Глоговац. Компания им правят българските звезди Христо Шопов и Ивайло Захариев. Именно с Ивайло успяхме да поговорим малко преди официалната премиера.

Как станахте част от този проект?

Поканиха ме след като от продуцентския екип бяха гледали "Под прикритие" в Македония. Търсили са хора за "балканската мафия".  Много логично им е дошло да поканят някого от нашия сериал като моята роля е свързана с подземния свят от българската страна. Играя българин, който е замесен с мафията.  Радвам се, че избраха и Христо Шопов да се включи в екипа, тъй като за мен бе голяма привилегия той да играе моя баща.

Героите ви в киното все ви държат от едната или другата страна на закона, но доста близо до мафията. Вие ли си търсите подобни роли?

Не ги търся, но наистина такъв е случаят на филмите, които досега съм заснел. Затова пък в театъра не играя такива роли. Има баланс.

Филмът показва тъмната страна от нашата действителност. Участвайки в подобни проекти, ставате ли по-голям песимист за света, в който живеем?

Не съм песимист, тъй като битката винаги остава. Вярвам, че човек може да повлияе поне на своето обкръжение. Изкуството винаги ще разглежда двата свята – да се потопи в истинските дълбини на човешкото. Както желанието за добро, така и алчността са част от човешката природа и винаги ще има такива филми. Въпросът е към какво се стремим. Ценното е да определим точно на какво отдаваме значение в живота. Когато повече хора със светли идеи се съюзяват, резултатът е налице.

Имаше доста екшън моменти във филма. С вас се случваха някакви страшни неща. Какво беше най-трудно за вас по време на снимките?

Не бе лесно в мазето, където ме измъчваха. Доста бе студено, но не това бе трудното. По-скоро се стремях да усетя мисленето на този човек, да видя какъв е бил. Макар и участието ми да е само в няколко сцени, човек не може просто да застане пред камерата и да бъде себе си. Трябва да знае какво се е случило с неговия персонаж, за да бъде такъв, какъвто е. И понеже този образ е далеч от моя живот, трябваше да поработя в тази посока.

Различно ли е да работите в проекти за големия и малкия екран?

Като актьор нямаше разлика. И в двете продукции професионализмът бе на много високо ниво. Работихме не на максимално забързани темпове. Напротив, отделяше се достатъчно време за детайли. Особено в този кинопроект. Имаше моменти, на които се изчакваше, за да стане най-доброто. Удоволствието го имаше и се усещаше от целия екип.

Къде се снимаше филма?

Всичко бе заснето в Белград, включително и сватбата на моя герой, която уж се случваше в България, но отидохме в предградията на града. С тези сцени видях представата на сърбите за българска сватба. Казах си: "Това всъщност не е чак толкова далече от българина."

Във филма бе силно застъпено отношението между баща и син – какъв баща сте?

Въпросът е бащата като закриля – какви ценности предава. Може да те закриля, за да извършваш повече престъпления, или да те насочва към ценности, които са градивни и ще можеш да постигнеш нещо значимо в живота си. Второто е нещото, което се опитвам да предам на моите синове. Да бъдат благодарни, да могат да прощават, да открият себе си, но наслаждавайки му се, могат да дадат на другите. Няма значение дали ще бъде талант или професия, която ги вдъхновява. Синовете ми са малки, но попиват много бързо.

Отказвали ли сте роля в киното?

Засега не съм бил в ситуация, в която трябва да откажа. Отивам на кастинг, за който имам представа какво предстои. Също така режисьорите, познавайки ме, не са ми предлагали нещо, което е извън мен. Затова и не ми се е налагало да отказвам роли, но знам за колеги, които са били предизвиквани да играят неща, които не са им харесвали и са напускали проекта.

Има ли проект, в който не бихте се включили?

Ако е пошъл. За щастие в България не се снимат пошли филми. Има бум на доброто кино, така че може би няма да имам възможността да откажа.