У-лицата с Генадий Матвеев: Учителят, който служи на детството

(не)Възможното образование

Какво представлява хуманната педагогика и отблизо с педагогика на сътрудничеството ще ни запознае учителят Генадий Матвеев на 16 февруари от 10.00 часа във Федерацията на научно-техническите съюзи на Раковски 108. Проектът е част от кинофестивала "(не)Възможното образование", който се провежда в София от 15 до 24 февруари, а се очаква да се състои и в Пловдив, Бургас, Варна, и Добрич.

Преди работилницата за учители ще се прожектира и кратък филм с грузинския педагог Шалва Амоншвили. Генади Матвеев е лидер на един от първите авторски екипи, проектирали и реализирали негов модел на иновативно училище в България през 90-те години.

"Бяхме млади, готови да рискуваме“, спомня си за началото той. Всичко започва през 1989 г. С помощта на Министерството на образованието, както и на тогавашния кмет на кв. "Надежда" Николай Добрев. Генадий и още няколко преподаватели успяват да направят иновативно училище, в което децата да усвояват уроците по малко по-различен начин. Часовете биват разделени на блокове и ако Генадий види, че учениците се уморяват излизат навън, отпочиват с динамична игра, след което отново се връщат в клас.  "Разрушихме фронталната архитектура, използвайки коридорите като място за учене. Децата изработваха собствени книги, задачите се решаваха по групи от поне двама и повече ученици“, спомня си Генадий. В училището влиза и английският педагог Хенри Плакроуз, представител на хуманната педагогика, който пък дава идея и стените в класните стаи да "проговорят". Така всяка вечер нещо, сътворено от детето се окачва на стената. Родителите го виждат, идвайки да го прибират. Всички "творби" се събират в папка и на края на срока или годината се дават на семейството по време на тържеството. Така именно се отбелязва силната страна на детето.

Генадий

Генадий е от учителите, които вярват в учениците си, в потенциала им. Подхожда много внимателно, ако някое дете прояви агресивно поведение. "Всяка реакция си има причина" - коментира той - Ще разкажа история, която описва Шалва Амоншвили в една от своите книги. По време на междучасие в коридора група деца чупят саксия. Тя е от керамика, цветето е хубаво. Класическият подход към подобно "събитие" е учителят да попита кой го направи, да потърси телефона на родителите. По този начин детето се отдалечава от класа. Всички го сочат с пръст, изолират го. Амонашвили акцентира не върху поведението. Той казва на децата: Задачата е да спасим цветето! Така групата се обединява и  заедно решават какво да направят. Едно дете казва, че това цвете е полезно, тъй като и баба му имало подобно в къщата си. Друго се сеща, че има кофичка за изплакване на гъбата. Всички спасяват цветето, присаждайки го в нея. "Но това е само временно решение", обяснил още Амонашвили и попитал как ще се осигури нова саксия. Детето, което е направило това "престъпление" предлага да донесе. "Помощникът" му допълва, че и той ще донесе на следващия ден. И тази ситуация показва, че можеш да спечелиш две саксии без присъда.“

Генадий има доверие на ученика. Убеден е, че само така детето е способно да даде всичко от себе си. "Ние, възрастните – учители, родители, много лесно изграждаме икони. Казваме убедено, че детството ни е било прилично, без завои, без отклонения. Това съвсем не е така. Никога няма да забравя моето детство и именно това ми помага да не сгреша в такива ситуации.  И аз не съм бил лесно дете, но благодарение на учителите ми, които следваха тази идеология, израснах ."

По думите му, децата заслужават уроците да са по-интересни и забавни. А това става, според опита му, като учителят се откаже от щампите и излишните уроци. Преди да влезе в час, да помисли как да изненада всеки ученик. Да намери ключ за всяко дете като му посвети специална задача. "Не е трудно – обяснява Генадий – Но се налага малко книги да прочетеш, да помислиш, да общуваш с колеги, да посетиш семинар или фестивал. Да избягваме уроците, които насаждат страх, скука и безделие. Да приемем безусловно децата и да не демонстрираме власт по време на урока. Всяко лично настроение отива назад."

Според педагога, в учебниците няма любов. Има задачи и проверки. Затова останалото е работа на учителя. "Може да попитаме децата дали им е харесал урокът, те биха ли променили нещо. Обратната връзка е много важна", коментира още той. А урокът може да се случи на килима, на перваза на прозореца, под черешата.  Може да бъде в библиотека, театър, музей. Защо не да го проведе някой родител с интересна професия. Генадий вярва, че най-ценното е да служи на детството като не сравнява едно дете с друго, а това дете днес в сравнение с вчера. "Само това е базата на неговото развитие.“, коментира той и допълва, че най-вече вярата в малките може да доведе до големите успехи.