Началото на края

“Реквием” е филм за смъртта на последната надежда фанатичната религиозност още дълго да властва над разума и науката.

И макар въпросите за сблъсъка на вярата с мисълта да не са пряко засегнати в него, крайният резултат е светещият въпросителен надпис, поставящ под въпрос необходимостта от сляпа вяра в Бог.

Лентата на Ханс Кристиян Шмид проследява реалната история от 70-те на младо момиче от дълбоката германска провинция.

Микаела е болна от епилепсия и пристъпите й зачестяват въпреки лечението с различни медикаменти.

Тя обаче се опитва да води нормален живот, дори се премества на квартира, за да учи в университета, където е приета.

И всъщност изживява всичко, което и всеки обикновен нейн връстник – кофти-отношенията с родителите, първи приятел, първа целувка, първи секс, купони, къпане в реката и ненормално трудни курсови работи.

Всичко това обаче е допълнено от епилепсията и дълбоката, фанатична вяра в буквалното следване на библейските предписания.

Микаела е убедена, че гласовете, които чува по време на припадъците, са на Дявола. Решава, че е Света Катерина, която се бори със злото в името на по-висша цел.

Само че не успява изобщо да го пребори, а битката съвсем замирисва на загуба, когато по време на приистъп изхвърля всичките си хапчета.

Постепенно успява да убеди и родителите си, и пастора, и всичките си близки, че Сатаната я е обладал. Всичко свършва с екзорсизъм и смърт.

Както и с незабравима и забележителна роля на Зандра Хюлер, която разхвърля всички предишни актриси, изиграли болни, депресирани и фанатизирани тийнейджърки (и заслужено печели Сребърна мечка от Кинофестивала в Берлин през 2006).

Ароматната подправка към целия коктейл е особената камера на Богумил Годфрежов (след дълги спорове в редкцията решихме, че така се чете Bogumil Godfrejów), която те кара да вярваш на документалността и пълната неподправеност на героите и реакциите им.

Както и премерено поднесения социален привкус, който накрая те поразява изведнъж и за дълго.