Зверски апокалипсис с "Годзила: Кралят на чудовищата"

Поредната зверска битка ни спретна Майкъл Дохърти в "Годзила: Кралят на чудовищата". Сюжетът продължава заявката, зададена преди пет години в предходната "Годзила", че на земята са властвали реални богове – Титаните и поетапно ще усетим мощта на Мора, Родан, Гидора...

Светът изглежда немощен под телата им и се пропуква като рохко яйце, а хората са по-дребни от насекоми, предвкусващи апокалипсиса. Това не е битка между хората и чудовищата, а между Титаните и Годзила. Дохърти ще остави някаква част от сюжета и на учените от "Монарх", като закърпи и семейна интрига между доктор Ема Ръсел (Вера Фармига), която трудно се възстановява емоционално след смъртта на едно от децата й.

Затова пък другото – дъщеря й Медисън (Мили Боби Браун) я следва за разлика от бащата (Кайл Чандлър). Двамата родители имат различно отношение както към гледането на децата, така и към идеята за бъдещето на Титаните.

Дохърти изгражда един свят, който не ни принадлежи. В него виреят и мерят сили големите зверове. Режисьорът все пак ще даде малко шанс и на човеците да вкусят от битката като доближи криптолозите от агенция "Монарх" максимално близко до чудовищата. Покрай добрата им екипировка и бойни машини, те ще станат свидетели на епични боеве и събудените земни стихии под рушащите се като недодялан конструктор мегаполиси.

Апокалиптичното настроение е обгърнато от тъмни краски. Нюансите са твърде обрани – мръсно синьо и оранжево-кафяво. Годзила почти не се вижда в пълен ръст, а е закопчана в близки кадри и нервна камера. Филмът може би ще се хареса на най-върлите фенове на поредицата, но на останалите зрители ще доскучае от толкова апокалиптични битки и предъвквани теми за човечеството, което само се е докарало дотук.

За първи път Годзила всява страх през 1954 г. като символ на разрушителното наследство на Втората световна война. Доста бързо измисленият в Япония персонаж се харесва на киното и придобива значителни размери.

Филмите за Годзила се множат (броят им е 33), като сред най-известните е този на Роланд Емерих от 1998 г. Напоследък образа на звяра придобива нова сила в киното и само за последните години видяхме Годзила през 2014 г. и Конг: "Островът на черепа" две години по-късно. Чудовището претърпява своите изменения и се превръща в нещо като помощник на хората в борбата за спасяване на планетата.

"Годзила: Кралят на чудовищата" успя, макар и с малко  приходи да отбележи победа в бокс офиса на САЩ, но така и ревът му не трогна българската публика, която го постави на второ място след "Аладин".