"Чернобил" изпипан до детайла: В СССР нямаше котешка храна и тениски

Един от големите плюсове на вдигналия много шум американски сериал "Чернобил" е неговата изключителна точност при възпроизвеждането на съветската действителност. И в това няма нищо случайно - сред консултантите на сценариста Крейг Мазин е украинката Елена Козлова-Пейтс, която от 20 години живее в Съединените щати и почти случайно се свързва с Мазин, когато разбира, че подготвя филм за ядрената авария – тя сама му предлага услугите си и той незабавно я ангажира.

Режисьорът бе влюбен в своите герои

"Не съм имала много работа по филма - сценарият беше почти перфектен", разказва Козлова, която споделя пред Дойче Веле някои детайли от сътрудничеството си с Мазин. Например в една сцена от първата серия, която показва как ученият Валерий Легасов малко преди да се самоубие оставя на котката си паничка с храна.

Първоначално в сценария е било записано, че той оставя "котешка храна" в паничката.

А по това време в СССР не е имало специална храна за котки - детайл, която Крейг няма как да е знаел. И той незабавно нанася корекции за този епизод.

"Много ме впечатли това, че човек, който никога не е бил в тази част на света и дълго време не я е познавал, само за няколко години е успял да се доближи в такава степен до историята и културата ѝ. А най-много от всичко ме порази това, че Крейг направо се бе влюбил в своите герои", споделя консултантката.

Двамата със сценариста работели съвместно най-вече върху диалозите, в които били променяни отделни думи.

На няколко пъти, например, се срещала думата "окей", която определено не се е използвала в Съветския съюз през 1986, особено пък в средите на партийните членове или миньорите.

Или друг епизод - когато пожарникарят Василий Игнатенко се събужда и двамата с жена си тръгват да видят от прозореца какво е станало – по сценария той носел тениска, а тогава тениските бяха рядкост - хората носеха потници, казва Елена Козлова-Пейтс.

Филмът често е критикуван за това, че в сериала прекалено често се чува обръщението "другарю". В едно свое интервю Мазин казва, че това се дължи отчасти на факта, че на чужденците им било много трудно да произнасят обичайните руски обръщения по собствено и бащино име.

А що се отнася до сцената, в която виден партиен ръководител от Минск е показан как пие водка в кабинета си, консултантката не смята, че това е прекалено - все пак са минали цели 33 години от онези времена, много от нещата са се позабравили, а и подобни случаи със сигурност е имало.

В памет на героите и жертвите
 
Покрай работата си по филма консултантката открива и за себе си нови факти, свързани с Чернобил.

"Бях ученичка и помня какво се случи тогава. Отлично помня и манифестацията на 1 май 1986-та, помня лятото, в което не биваше да събираме липов цвят, имаше и много други забрани. Бащата на момчето от съседната къща замина за Чернобил още в първите дни след аварията и когато се върна, почти веднага почина. Бях много впечатлена - човекът се бе пожертвал заради другите", казва тя.

Според Козловска, сценаристът на "Чернобил" е искал точно това - да направи сериал в памет на онези, които са страдали и са се пожертвали. Важно е и обстоятелството, че трагедията е поставена в контекста на другите съветски престъпления срещу човечеството, срещу гражданите на страната. А най-важно - по думите на консултантката - е показването на героизма на главните действащи лица, на начина, по който са се опитвали да се борят с невидимия враг, за да спасят хората в региона и в цяла Европа.