Асгер: "Ще направя филм за това, което не е невъзможно в България."

Асгер Лингаард е един сложен човек. Не в смисъл, че е поставен, даже напротив – доста естествено стои, но освен завъртяното име, което и досега не мога да помня без да се подсещам, е малко трудно да го разбереш. Значи сигурно е, че е датчанин.

Напорист е и никога не можеш да очакваш нищо от него. Тоест можеш – очаквай си колкото искаш, но той е малко непредвидим. Например в началото не засвидетелства особена любов към моята скромна компания. После изневиделица, когато най-малко очаквах и най-много зъзнех (една от най-студените вечери на фестивала в Балчик) се съгласи да пропусне един-два филма и да ме придружи до най-близкия банкомат, ако близък изобщо може да се каже на нещо, което е на над километър по баир.

На галено ми викаше “show-off girl”, а аз на него – Hater-Looser. Така или иначе май се разбирахме чудесно. Иначе е важно да се каже, че той пътува навсякъде по света, не се страхува да опитва и светът му се отблагодарява за тази смелост, любо-пътство и любопитство.

Всичко, което му се случва, е невероятно. Изброявам само няколко неща. Говорили си веднъж с една сценаристка колко яко би било тя да му напише сценарий за филм, който да се снима в Чили. Тя му казала да се обади на еди-кой-си, за да го продуцира. Той се обадил, онзи го свързал с друг и т.н.. докато накрая сценаристката напуснала проекта, но за сметка на това Асгер заминава тези дни за Чили за първия си голям филм – международна копродкция.

Асгер искал да се премести в Берлин, но нямал работа. Изпратил биография на 600 компании, докато накрая го одобрили за 3 работни места и този месец си преместил и последното бельо като горд гражданин на столицата на Германия. Работодателите изобщо не си давали сметка, че той кандидатства от Копенхаген и дори не е стъпвал в Берлин...

И други интересни неща има около него. Но и той може да говори за тях...

Какъв е твоят филм?

Моят филм е “До скоро” (“See you“) - 10-минутна драма за привидно щастлива двойка, която се среща един ден на летището, мъжът изнасилва приятелката си и това променя отношенията им завинаги.

Защо избра тази тема?

Срещнах момиче, което беше в същата ситуация. Прекарах с нея 3 часа, опитвайки се да я убедя да го напусне, но тя не го направи. След това той я изнасили отново. Историята им беше толкова брутална и насилствена, че бях едновременно очарован и ужасен. Просто трябваше да опитам да заснема всичко това. И се заех доста сериозно и в същото време - емоционално.

Какво е киното за теб?

Да убедиш хората, че нещата не са невъзможни. Хората непрекъснато ми казват “О, не можеш а направиш това, не можеш онова, никой няма да ти помогне, трябват ти връзки..”, но аз доказвам, че всичко е възможно. Всичко, което си пожелая, може да се сбъдне.

Това като процес, а като желание и потребност?

За мен киното е най-трудното от всички изкуства и медии. В него трябва да комбинираш адски много неща – сценарий, музика, актьори и т.н. Не съм много сръчен, не мога да рисувам, изобщо не разбирам от музика и не мога да композирам, но в киното мога да накарам всички тези хора да работят с мен и да създадем магия, която съчетава всичко в себе си. И това е моят начин за правене на изкуство.

Късометражно или пълнометражно кино?

И двете ми харесват. За много хора късометражните филми са просто стъпка към голямото кино, но според мен не е така. За мен един къс филм може да бъде фантастичен сам по себе си. Мисля, че дори когато достигна етапа, когато ще мога да правя пълнометражни филми, пак ще искам да правя и късометражни. Защото има истории, които не бива да бъдат дълги. А ще искам да разказвам и такива.

Какви са темите ти в момента?

Докато бях в България много мислех по темата за възможностите. Установих, че тук хората се оплакват точно толкова, колкото и хората в останалите страни. Особено в кинопроизводството. Но вие казвате “оф, българското кино е пълна боза, нямаме пари, няма как да снимаме”. Замислих се даже да дойда и да направя филм за това, което не е невъзможно в България.

Хаха, сетих се и за една смешна история, която ми разказа една българка тук. Тя и приятелят й били в планината и им измръзнали краката и решили да опитат да ходят на ръце. И си заклещила в снега главата - хахахаах това е ужасно смешно, а е истинско!

Какво те вълнува?

Пътуванията. Бил съм в над 40 страни и обожавам да усещам локалното, което никога не бих могъл да си представя, ако не видя. Например бях в Чили, в едно малко градче. Пощальонът, който носел кандидатурите за местни избори в сградата на общинската власт, се вписал и се кандидатирал, защото му казали “не можете да имате избори, ако няма поне трима кандидати”.

Човекът се написал, за да не се разправя излишно, и спечелил със 70% от гласовете, защото бил единственият, който не е политик. И сега е кмет на онова малко селце... Обожавам тези истории – които не можеш да си представиш, но отиваш на такова място и ги виждаш.

Кой филм би заснел ти, ако не беше те изпреварил режисьорът?

“Отвори очи” - оригиналът на “Ванила скай”. Всъщност, се е случвало няколко пъти...

Как виждаш бъдещето си на режисьор?

По всякакви начини, навсякъде. Искам да правя много ко-продукции. В момента съм пред началото на голям проект – копродукция с Чили. Досега в него има продуценти от няколко държави, но мисля да включа и още няколко – за да станат около 6. Това е сегашният ми проект. Имам и един незавършен - с прототип – моето семейство. Нещо като социално-философска комедия. Всъщност, има адски много неща, които имам като сюжети, всички те се станаха по време и след развода на родителите ми. И мисля, че със сигурност ще снимам филм за всичко, което се случи...

Филмите форма за терапия ли са за теб?

Не, не мисля. Обичам да разказвам истории. И понякога една и съща история се повтаря пред очите ми. Тогава имам нужда да я заснема по моя начин и да я покажа на хората.

Мислиш ли, че повечето режисьори имат 1-2 теми, които разказват с всеки филм?

Донякъде. Но то е същото с хората, които пишат поп-песни. Все едно винаги пишат една песен, защото са открили, че е печеливша комбинация от ритъм, текст и мелодия. Аз не правя така. Аз искам да разказвам нови неща непрекъснато. Никога досега не съм правил филм като “До скоро” и едва ли някога ще направя. Обичам да работя със знаци и символи и затова ми трябват различни истории, за да не се изхабят изразните ми средства..

Кой от филмите тук те впечатли?

Т.О.М.

Лента или дигитално?

Определено дигитално. Не бих се престрашил да се доверя на процес, който въвлича толкова много хора само в лабораторията, в процеса на обработка на кадрите. Имам приятел, който снима късометражен филм, но нещо се случи в лабораторията и се оказа, че са изгорели 2 дни снимки.

Не бих се осмелил да рискувам и този случай бая ме наплаши. Например сега отиваме да снимаме в Чили. Ако изгубя 2 дни, ще изгубя всичко. Обичам възможностите, които ми дава дигиталното снимане.

Какво е най-хубавото около фестивала в Балчик?

Мястото. Красиво и медитативно. И атмосферата. Има много хора, с които си говориш. Всеки говори с хора, които никога не е срещал преди. И това е очарователно. Никъде другаде не ми се е случвало.