Самюел Финци: Не разбирам - защо да съм горд с родината си?

За германците Самюел Финци е "германски актьор от български произход". Самият Финци пък не спори с това твърдение. Преди да излезе на сцената на тазгодишното Берлинале, той даде няколко интревюта, в които обясни, че преди всичко е гражданин на Европа, а родината за него е субективно понятие.

"Какво значи родина, това е някаква химера. Да имаш корени, това означава, че не можеш да се движиш, защото си вкоренен. Листата окапват, стават сухи. Питам се дали пък родината не е една илюзия, от която човек има нужда, за да се чувства сигурен. Аз предпочитам една отворена Европа. Има тенденции да сме по-националистични, по-регионални. Но какво може да бъде по-хубаво, от това, да живеем заедно в Европа“, отговаря Самюел Финци на въпрос от  "Берлинер Курир“, коя е родината му.

Запитан, дали го плашат десни популисти и забелязва ли тревожни тенденции, Финци отговаря: "Да, особено в България, страната, в която съм роден. Ужасявам се от тамошния популизъм. Но хората там се чувстват доста изоставени и това е една от причините. От друга страна мнозина сами са си виновни, защото не са успели да се освободят от старите структури.“ 

"Берлинер Курир“ също изтъкват произхода му и се интересуват дали еврейските му корени някога са предизвиквали враждебност. Финци разказва, че в Германия не му се е случвало, за разлика от България заради отказа му да се определи категорично като български актьор: "А аз и не съм такъв. Произхождам от България, но професионалният ми живот премина в Германия. Така го и казах, а това предизвика реакции в България, стигащи до антисемитски изявления“, споделя той.

А на въпроса как е реагирал на тази враждебност баща му Ицхак Финци, Самуел Финци споделя, че бил подкрепен от семейството си: "Казах просто, че не разбирам много изискването да бъда горд с родината си. Мога да се гордея с работата си, с живота си, но не и с родината си. Няма да развявам нито единия, нито другия флаг. Не се чувствам горд обаче, когато гледам политическото положение в България“.

Снощи, Самюел Финци откри Берлинале с пламенна реч, която също засегна България:

"Тук имаме пъстра група от цял свят. Пътувахте ли приятно насам? Никой не препречи пътя ви, нямаше гранични заграждения и стени? Не ви задържаха на някакъв остров, нали? Никой не ви попречи да дойдете на Берлинале, никой не ви унизи. И никой не ви принуждаваше да научите френски? Във времена, когато хората са принудени да бягат за живота си, такива неща всъщност се случват. Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни - знаете, че имаме проблем с крайната десница - никога няма да приемем това за нещо нормално.

Приветстваме всички вас с добре дошли на Берлинале и в открития град Берлин.

Аз самият съм актьор с т.нар. имигрантски произход. Роден съм и съм израсъл в България - страна, за която мнозина германци, ако са чували за нея, казват че е там някъде долу. Когато бях дете, България беше социалистическа държава, границите бяха затворени, не можеше да пътуваш.

Ходех на кино "Дружба" 2-3 пъти седмично, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. И срещах други хора - ескимоси, Орсън Уелс, бях в Париж и чух как Хъмфри Богарт казва на любимата си в "Казабланка": Go back to Bulgaria! Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг и те жигосваха образи и спомени в мозъка ми.

Последваха безсънни нощи и кошмари, видения, че на рамото ми е прогорена буквата М (алюзия за "Метрополис" на Фриц Ланг - бел.ред.). М като мигрант, малцинство, човек...

И ето ме тук, в Берлин, с ДНК-то на моите родители евреи, с всичките онези герои от черно-белия екран... Ето ме тук като модератор на това изключително събитие. Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия? Затова не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град."