Документални/игрални. Късометражни/пълнометражни. Премиери.

На 15 декември, събота от 19ч. в Дом на киното ще бъдат показани за първи път два нови филма - "Навсякъде, но тук - очите на София" (NoSleepNoFood production) и "Изкуството и градът - пътуване до Десетото Биенале в Истанбул" ("xin!WashingBrain automatisms" production). И двата филма са независими и ниско(без)бюджетни продукции, които използват средствата на киното и видеото за да разкажат за градовете чрез погледите на хората, които живеят в тях и през събитията, които се случват там.

"Навсякъде, но тук - очите на София" е филмов експеримент, в който се смесват документалния и игралния жанр, а форматът е между късометражен и пълнометражен. Съвместната работа на Фабио Фереро, Никола Замбели и Галя Димитрова е една документална приказка, в която се говори за това как човек вижда и преживява познатото и непознатото.

За целта те канят за участие хора, които познават или такива, които срещат на улицата, за да разкажат за промените, мечтите, бъдещето и миналото. Сред героите са охранител, таксиметров шофьор, продавачка на цветя, преподавател по изкуства, майка и дъщеря, чуждестранни туристи, влюбена двойка... Камерата проследява десетимата участника в тяхното ежедневие и личен живот, създавайки въображаема 24-часова разходка из София. Филмът няма предварително написан сценарий, а по-скоро събира и подрежда истории на хора, които играят себе си. Споделяйки техните визии за града и живота в него те играят нещо повече от роля в една обща история между приказка и реалност.

"Изкуството и градът - пътуване до Десетото Биенале в Истанбул" е режисьорският дебют на Никола Замбели, които е един от авторите на първия филм. Това е документален филм - пътепис, който е заснет в петте дни на откриването на Биеналето за съвременни изкуства в Истанбул през септември тази година. Филмът не е просто документация на конкретното събитие, а по-скоро опит да използва видео изкуството като средство за споделяне и смесване на гледни точки и да покаже реалността като "черна дъска за донаписване на нови интерпретации".

Смятайки, че в дигиталната ера възможностите за произвеждане на нови смисли и значения е възможно повече от всякога той прави това документално видео, което цели не само да покаже темите и проблемите, разглеждани в изложбените пространства на Истанбулското биенале, но също да докаже, че всеки може - през обектива на камерата, или дори без него - да създаде своя история, докато донаписва друга, споделена от някого...