Сидни Поатие - легендата, която промени Холивуд

Сидни Поатие – който на 20 февруари навърши 94 години – е получил практически всяка възможна награда в шоубизнеса: "Оскар", "Грами", "Златен глобус", както и награди за творчески постижения от AFI, BAFTA, NAACP Image Awards, SAG и Kennedy Center Honors и това не са всичките му отличия. Въпреки че славата му е огромна, те не са достатъчни, за да предадат дълбочината на трайното му въздействие върху развлекателната индустрия, започвайки с това, че е първият чернокож носител на "Оскар" за най-добър актьор за филма от 1963 г. "Lilies of the Field", предава БГНЕС.

Липсата на расово разнообразие във филмовата индустрия все още е проблем и в 21-ви век. Но такова почти не съществуваше, когато Поатие дебютира в киното през 1950 г. във филма "No Way Out". Имаше и други чернокожи актьори в главните роли, включително Джеймс Едуардс и Хари Белафонте, но те се появяваха изключително рядко. А Поатие завладя общественото въображение като никой преди него, с мекия си, но мощен глас (с онзи лек, незабележим акцент от Бахамите) и, най-важното – със своята почтеност.

Към 1965 г., две години след "Lilies of the Field" той е толкова утвърдена звезда, че един от водещите материали на сп. "Варайъти" от 1968 година носи заглавието: "Поатие или нищо”. Статията критикува филмовите студия, че избягват филми с расова тематика, освен ако актьорът не участва в тях. Той отваряше врати, но това не ставаше бързо и не беше всеобхватно.

Най-известните му филми, носещи огромен касов успех са "На учителя с любов" и "Познай кой ще дойде на вечеря". За всеки от тях актьорът получава впечатляващия за края на 60-те години хонорар от 750 000 долара.

Но въпросът, разбира се, не е само в парите. В тази статия от 1968 г. "Варайъти" заявява, че актьорът е създал напълно оформени и ярки персонажи. Поатие показа интелигентност, лидерство, хумор и закачлива сексуалност, която е „на милион светлинни години отвъд“ стереотипите на по-ранните му роли през 50-те години.

През следващите няколко десетилетия с таланта си Поатие сякаш просветлява публиката, като създава живи и триизмерни образи, докоснали и отворили очите на хора, които може би никога не бяха срещали чернокож. Той изигра герои, които хората искаха да познават по-добре и лично.