На кого ни оставя Даниел Крейг след "Смъртта може да почака"?

Джеймс Бонд винаги е бил в крак с времето. Всеки епизод от поредицата по Ян Флеминг се плъзга из глобалните политически линии, по които се е движил света. И макар да излиза с две години закъснение "Смъртта може да почака" не прави изключение.

Под режисурата на Кари Фукунага ("Beast of No Nation", "True Detective") се появява 25-ата серия, а с нея идва и въпросът колко възрастен може да бъде агент 007, не му ли е време да се пенсионира, или пък да има семейство, макар и да не сме сигурни, че на такъв герой би отивала подобна роля.

И този път костюмът на Бонд  облича Даниел Крейг – актьорът, изиграл този образ най-много – пет пъти. За първи път го прави в "Казино Роял". След като самият Крейг прецени, че е дал своя принос в изграждането на образа, правейки го по-минорен и тъмен, се очаква и киното да направи завой и "поправи" грешките на отминалата епоха като даде ролята на тъмнокожи мъже или пък дори жени.

"Смъртта може да почака" носи далечен привкус  на нещо пророческо, защото макар и готов преди старта на пандемията, тук героят се бори не толкова с физически враг, колкото с невидим, а безценната информация около която се върти действието е свързана с човешка ДНК и зараза.  Болезнено близко звучи и въпроса – кое е по-ценно – да живееш кратко, но пълноценно, обкръжен от близките си или да си жив, но далеч от тях.

Както винаги агент 007 е на ръба на оцеляването. Персонажите изясняват гледните си точки на фона на летящи куршуми и снаряди. Каскадите са зрелищни, гравитацията – почти непозната за Бонд, често движещ се по стълби нагоре, вместо надолу, а гоненките естествено се случват при възможно най-тесните улички, препълнени с безгрижни минувачи.
 

Кратък, но сладък детайл (сякаш за да не забравим на кого точно служи) са джаджите, с които борави агент 007, които макар и опасни, са подредени в чекмедже до чаения сервиз. Естествено напитка на Бонд е друга – добре познатото мартини, от което сякаш черпи сили и концентрация. Напрегнатите сцени са под съпровода на музиката на Ханс Цимер, а главната композиция е поверена на Били Айлиш.

По пътя си Бонд отново е с Леа Сейду (дамата от предишния епизод). Но естествено героят не може да е в обкръжението само на една красива жена, затова е наложителна и появата на Ана де Армас, с която Крейг си партнира и в трилъра "Вади ножовете".

След като се изправя със злодеи като Мадс Микелсен, Хавиер Бардем, Кристофър Валц, идва ред и на Рами Малек, опитващ се да докаже, че героите и злодеите отдавна са еднакво вредни и могат спокойно да разменят ролите си.

Новият Бонд е концентриран върху главния персонаж и намира пролуки в неговата уязвимост, а апокалиптичните  нотки в сюжета оставят усещането, че ги живеем.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.