Уес Андерсън - авантюристично екцентричен с "Френският бюлетин"

Макар и с реверанс към писаното слово, и в най-новия си филм "Френският бюлетин" ("The French Dispatch") Уес Андерсън подхожда с добре познатия си екстравагантен визуален почерк.

Всъщност така режисьорът действа и в предишните си творби - "Гранд хотел Будапеща", "Фантастичният господин Фокс", "Кланът Тененбаум", "В царството на пълнолунието", което му донася и няколко номинации "Оскар", а също и безкомпромисно челно място сред най-елегантните творци в съвременното кино.

Усетът му към изобразяване на историите и този път е свръхексцентрично, с което авторът става и напълно разпознаваем, непозволяващ да ни остави равнодушни към видяното. Самият режисьор признава, че последният му филм "не е лесен за обяснение", а може да допълним, че на места е сложен и за гледане.

Фокусът пада върху изданието New Yorker, наречен във филма The French Dispatch, чиито истории дирижира главният редактор Харолд Рос (Бил Мъри). Героят е заобиколен от опитни разказвачи - журналисти, които поверяват на изданието хапливия си език и умение да описват любопитно спецификите на времето, което отразяват.

Андерсън проследява три техни истории, като пренася таланта им от писането в наситено визуално удоволствие, в което черно-бялото се измества от наситени цветове, игралното кино се слива с анимационното, а жанровете преливат от мелодраматизъм в криминале, комедия, трагедия, екшън. Без да пренебрегва условността на разказаното, режисьорът оставя действието често да се движи на фона на тракаща пишеща машина.

Сюжетът се развива в колоритното френско градче Енюи-сюр-Блазе. Кореспондети-чешити разказват за свои репортажи, включващи убиец, превърнал се в художник (Бенисио дел Торо) зад решетките и неговата муза – надзирателката Симон (Леа Сейду).  Творбите на убиеца именно отварят вратите на затвора за публика и критика, а Андерсън не спестява суетата около превръщането на дадена творба в шедьовър. И докато първата история умело успява да привлече вниманието, то останалите две поетапно губят ентусиазма на разказа, измествайки смисъла му, за сметка на зрелищно описание на случващото се.

Вторият репортаж ни среща с наивно нахъсани студенти – раждащи се с всяко поколение, движени в обществото от революционерски дух, недоразбрана свобода и романтична дързост. Тук водещ е героят на Тимъти Шаламе, а неговото бунтарство пленява по-възрастна журналистка (Франсиз Макдорманд), лутаща се в идеите за собствената си обективност.  Третата част описва опасно отвличане, в което паметно се замесва полицейски комисар и личния му готвач.

Хрумките на Уес Андерсън са на места пикантно увлекателни, на други звучат разводнени и объркващи, но безспорно режисьорът демонстрира финес към детайлите, концентрираност в сюжетите и като че ли единствено този негов развинтен маниер на боравене с кинопохватите може да събере толкова звезди на екрана като Ейдриън Броди Тилда Суинтън, Оуен Уилсън, Кристоф Валц, Едуард Нортън, Уилям Дефо, Сорша Ронън и гласът на Анджелика Хюстън като разказвачката.  Всеки от тях му се доверява, готов е да се появи на екрана дори за миг, но именно с това се превръща в допълнителен щрих към авантюризма на творбата, безспорно неподражаема.

"Френският бюлетин" идва у нас след участието й в конкурсната програма в Кан като част от Киномания и се разпространява от Форум Филм.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.