Българското кино в извънредно положение, кои са най-гледаните филми?

И 2021 г. се изниза под сянката на пандемия. И докато 2020 г. затвори голяма част от киносалоните, то тази все пак прие зрители с условието да имат зелен сертификат. Това неминуемо се отрази и на българското кино, което и без противоепидемични мерки по една или друга причина трудно достига до зрителите.

Малко преди края на 2021 г. излезе и класацията Топ 10 на най-гледаните български филми. От нея се вижда, че между фаворита и този, който е на последно място има разлика от около 150 хиляди зрители. От 10-те продукции има и няколко пълнометражни дебюта, сред които обаче не влиза може би най-обнадеждаващия "Уроци по немски" на Павел Веснаков, както и "Петя на моята Петя" на Александър Косев - съвременен почит към живота и творчеството на една от най-фините ни поетеси Петя Дубарова. От класацията липсва и новият филм на Драго Шолев "Рибена кост", но се надяваме и трите заглавия да присъстват успешно в класацията за 2022 г.

От данните на Националния филмов център става ясно, че 10-ото място от най-гледаните заглавия за тази година е за документалния филм за Боян Петров.  "Отново съм тук" се нарежда на последната позиция, но с ясната уговорка, че неговата премиера е и в края на годината – 3 декември. Иначе за прожекциите в рамките на по-малко от месец на голям екран, продукцията е видяна от 2082 зрители. Режисьорката Поли Генчева тръгва по стъпките на българския алпинист и следва върховете, които е покорил. Без излишна патетичност, но с акцент върху емоционалните моменти около фигурата на Боян Петров, филмът проследява последните две години от пътешествията му между катастрофата в Кресненското дефиле през 2016 г.и мястото, където стъпките му се губят - под връх Шиша Пангма през 2018 г. Филмът на Поли Генчева върви по следите, оставени от Боян Петров, за да ни разкаже историята за смелостта и смирението, радостта от покорените върхове и надеждата по неизкачените, като важен акцент са изключителните кадри от спасителната оперция, успяла да обедини враждуващи държави като Китай и Тибет.

Предпоследен в класацията е "Пепел върху слънцето" – режисьорски дебют на Богомил Калинов , чиято премиера се състоя на 30 октомври. От тогава до днес филмът е имал 2 450 зрители. Плах опит да се проследи сложния живот на лекарите, загубили пациентите си, а темата донякъде звучи актуално особено в година на пандемия. Все пак филмът се носи по повърхността на основния въпрос, за което допринася допълнителната линия докъде имат право да ровят журналистите в живота на хората.

Осмата позиция заема комедията "Ятаган" със събраните 3 565 зрители. Премиерата на филма бе на 21 февруари. Режисьор Андрей Андонов вплита добре познатото ни чиновническо безсилие в абсурдна ситуация с несъществуваща терористична клетка на Ислямска държава у нас, плод на ума на амбициозен инспектор.

Седмото място с 6 984 зрители е за филма на Весела Казакова и Мина Милева "Жените наистина плачат" с участието на Мария Бакалова. Продукцията успя да разедини журито, отговарящо за това кой филм да ни представи в надпреварата  за "Оскар". Впрочем "Страх" на Ивайло Христов, който бе и българското предложение така и не влиза в Топ 10 на най-гледаните български филми през годината. Същата е съдбата и на "Февруари" на Камен Калев, който също бе сред заглавията, които имаха шанс да ни представят пред Американската академия.

Затова пък "Засукан свят" на Мариус Куркински, който бе сред разглежданите творби, успя да достигне до номер 6 в класацията. Режисьорският кинодебют на иначе ветерана  на театралната сцена е с 11 233 зрители. Куркински ни повежда през добре познатата за творчеството му тема, залавяйки се отново с "Диви разкази" на Хайтов.  Подобно на моноспектакъла  "Сътресение", и тук Мариус показва познания около нрава на българина, видян през очите на писателя, разказвайки ни за несретника овчар Милю и сложните житейски перипетии, пред които е изправен. Все пак  ясно си личи и колко силно театърът повлиява върху цялостната стилистика на продукцията.

Петата позиция е отредена за "Диви и щастливи", режисьор - Мартин Макариев. Една от най-скъпите ни продукции с бюджет от 2 500 000 лв е гледана от 15 305 зрители през годината. Първоначалната претенция, че историята е вдъхновена от "Телма и Луиз" е само привидна с факта, че също две жени са в центъра на т.нар.драматични събития, които тук би трябвало да са комични. Във филма на Макариев няма да открием бунтарския дух на американската класика, нито пък подобно силно актьорско присъствие( въпреки добре познатите лица Яна Маринова, Александър Сано, Луиза Григорова, Калин Врачански...). Акцентът пада върху факта, че и в българска продукция може да видим каскади с хеликоптер, преследвания с коли, размахване на оръжия, но пък преследванията водят до задънена улица що се отнася до провокативни авторски търсения, добър вкус, диалог, фантазия или що-годе читави естетски решения.

Четвортото място заема "Чичо Коледа", появил се на 22 ноември 2021 г. Ивайло Пенчев влиза в класацията с два филма. С този привлича 21 039 зрители. Подобно и на предходен негов филм - "Летовници" и тук филмовото повествование се уповава предимно на скечово подреждане на абсурдни ситуации, в които са намесени сираче, Дядо Коледа без памет, таксметров шофьор, сервитьорка и още ексцентрични персонажи, фокусирани върху идеята да намерят топлота и приемане от околните.

Третото място е заето от "Бай Иван", чиито смешки са познати от Youtube канала "Светът на Ванката". Премиерата му се състоя на 3 декември и от тогава е гледан от 59 935 зрители като няколко седмици подред бе на първо място на най-гледаните филми у нас, изпреварвайки "Ела изпей 2" и "Домът на Гучи" на Ридли Скот. но след първоначалния интерес всъщност при филмът бързо се наблюдава бърз  спад от зрителския интерес.

Второто място отново е заето от филм на Ивайло Пенчев – "Като за последно", чиято премиера бе на 4 юни 2021 г. Досега продукцията е видяна от 61 004 зрители, а главните роли са поверени на Васил Банов и Мария Бакалова, които се опитват да разчупят стереотипите, че двама души с голяма възрастова разлика могат да намерят любовта един към друг.

Първото място със 152 305 зрители печели филмът на Виктор Божинов "Голата истина за група Жигули". Сюжетът прави реверанс към рока от 80те. Божинов проследява какво се случва с поколението израснало през годините на перестройката у нас и как бунтарството се трансформира в тихо и удобно живеене в опит да се натъмянат материалните търсения. Всеки от членовете на бандата, разпаднала се на върха на славата, са тръгнали по различен път. Авантюризмът на повечето се е стопил до следване на потребностите, които обществената йерархия изисква, но преди да се съберат, за да изпълнят своята "лебедова песен", някогашните бунтари успява да намери път не толкова към останалите в бандата, колкото към себе си и собствените си мечти. Виктор Божинов с носталгична усмивка ни връща и към хита на 80те години, режисиран от Людмил Стайков "Оркестър без име", и ни повежда през лутането на неговите персонажи между идеалите и ценностите, реалността и желанията, които не винаги са лесни за следване.

Така зрителите подреждат картината на българското кино. Къде сме съгласни, къде не, няма значение, но по-същественото е, че годината се оказа нулева за киното ни и страната ни е единствената, която не е предприела кризисни мерки в областта на филмовата индустрия, обяснява пред БНР Диана Андреева от Обсерваторията по икономика у нас. Според данните, се отчита спад от около 400 души заетост в бранша, което ни връща на нивата от 2016 г.

"Една нулева година означава три проблематични следващи години. Връща се обратно в държавния бюджет субсидия от 11 милиона лева, която Националният филмов център не може да усвои.", обясни специалистът.

Какво ще последва, може да гадаем, но е ясно, че индустрията ни се нуждае от бърз темп не само да заработи, но и да навакса закъсненията, за да може българския зрител да гледа своите истории, нищещи неговите гледни точки на собствен терен.