За Тео Ушев - от Кюстендил до Монреал в "Невидими връзки"

За Тео Ушев и житейските му перипетии от родния Кюстендил до Монреал, за малките проекти до мащабните такива, разказва режисьорът Борислав Колев в документалния филм "Тео Ушев: Невидими връзки".

Продукцията бе част от Синелибри и вече тръгна по кината в страната, успоредно и с игралния проект на аниматора "φ1.618", вдъхновен от романа на Владислав Тодоров "Пумпал".

Борислав Колев ни повежда из началните стъпки на художника, следите, които е оставил в  родния си град, почти унищожените стенописи в казармата, в която е бил войник до семейните спомени, оформили любопитството му към изкуството. Не ни спестява и интересния факт, че е сред участниците, изрисували Паисий Хилендарски в емблематичен кадър от филма на Иван Андонов "Вчера".

И макар да е можел да заснеме доста по-концептуален филм за него, Борислав Колев решава да разкаже история не за "бутикова аудитория", тъй като цели всичко, което прави да е максимално достъпно.

Документалните му проекти са именно такива. Той е автор на "Стоичков" - най-гледаната българска документална продукция. С успехи сред критика и публика са и "Салто Мортале" за щангиста Ангел Генчев, "Окото на минотавъра" - за незрящия Денис, чиято мечта е да е скулптор и музикалния "Джем сешън".

"Невидими връзки" снима три години. Започва есента на 2019 г. и началото на 2020 г. "Много лошо време беше. Епидемия. Тео не можеше да дойде тук, ние не можехме да отидем там. Режимът беше адски затегнат. Имаме срокове и измислихме концепция, с която той си снимаше всекидневието там. Това излезе за добро."

Борислав Колев допълва, че по света героят му е достатъчно познат, но сега ще видят и откъде е тръгнал.

Всъщност Тео Ушев е поредният му силен и провокативен персонаж, допуснал ни до всекидневието си на фона на важни обществени събития, случили се в страната.  Именно от такива образи се интересува документалистът: "Трябва да са ми близки като светоусещане и тип биография".

"Тео отива и яде шамарите навън. За да  тръгнеш от нулата, да започнеш наново и да постигнеш световни успехи, се изисква изключителен характер. Много хора отиват, но не издържат психически и се връщат. Така или иначе, има неща, чисто събитийно, които поколението, родено 60-те години ни обединяват, оставили са отпечатък и това е неизбежно. Тези хора са ми интересни. Тръгвайки през неговия образ и уникалност, правя и портрет на времето, последните няколко десетилетия от новата българска история. От една страна е Тео, от другата страна е времето и Тео и вписан в него.", допълва още Колев.

Във филма са проследени невидимите нишки оформили твореца като човека, който познаваме днес. От влака, с който обича да идва в родния си град, но не и да си тръгва, до самолета, разделящ го от родината. Използвани са архиви от миналото до редки кадри от настоящето и срещите на Ушев с известни личности от световното кино.

Същевременно се доближаваме и до всекидневието на аниматора, до интереса му към бунтарските идеи с пънк музиката на "Нови цветя", чиито текстове макар и в различен контекст, звучат силно и днес. За приятелството му и професионално сътрудничество с писателя Георги Господинов и работата им по "Физика на тъгата" и "Сляпата Вайша", за обучението на студенти днес, за времето, когато самият той е бил такъв.

Филмът вече е показан в родния на Ушев Кюстендил. Очаква се разпространението му и в Канада през пролетта на 2023 година, а два фестивала вече са го селектирали в програмата си.

Също така той ще стане част от ретроспективна експозиция на Тео Ушев, която ще се състои във френския замък Анси. Изложбата се открива на 13 юни и ще продължи четири месеца. Експозицията събира всичко, което е правил художника - от филми, сторибордове, плакати, илюстрации. По думите на Ушев, в момента се събират негови работи от пет държави, а кураторите са четирима от различни страни.

След Франция изложбата отива в Монреал, Канада, като Тео Ушев се опитва да покаже част от нея и у нас. Отговор от Националната галерия още няма.