Сватбата на най-добрия ми приятел

Той и тя са приятели от 100 години.

Той е плейбойче, твърдо решено никога да не надене халката.

На нея пък са й писнали празноглавите му еднодневки и се замисля за нещо по-сериозно за себе си.

Едновременно осъзнават, че са си най-близки в целия свят.

Но тъкмо да се съберат, и нещо се прецаква.

Тя среща друг, той трябва да си я върне.

Накрая се събират и заживяват щастливо.

Но не преди час и половина комично-трагични случки и ситуации, които те карат да се просълзиш – от смях или умиление.

Да, вярно е - този филм сме го гледали. Десетки пъти.

"Шаферът" не се отличава сюжетно от милиони себеподобни.

Всъщност, толкова прецизно следва класическата структура, че всеки нормален зрител би си помислил най-много две неща: "поредната американска романтична комедия" или "поредната боза, която няма да гледам".

Ако си от първите, все още има надежда.

Ето защо не е безсмислено да го видиш:

Да, "Шаферът" следва безобразно клиширан сюжет. Но якото е, че някак успява да го направи гледаем, без да ни накара да повръщаме розови сърчица.

Това става пак по добре изпитан начин – с тонове брутален хумор, хубав диалог и няколко интересни решения, които излизат извън рамката.

Пример е въртящата се камера в момента, в който Хана съобщава на най-добрия си приятел Том, че ще се жени за шотландец. Визуалното решение толкова кефи и постига толкова голям ефект, че дори да му беше съобщила, че е болна от неизлечима болест, пак щяхме така да се забавляваме.

Филмът предлага още няколко такива визуални решения, плюс готини ситуации, някои от които можеш да видиш в трейлъра.

Гледай го, ако нямаш претенции на елитарен киноман, обичаш романтични комедии, и нямаш нищо против да се посмееш на една от приличните напоследък.

Ето къде го дават.

Ето и трейлъра: