Междузвездни войни III – впечатляващата премиера

Стотици фенове на сагата атакуваха като мен премиерата на третата част от Междузвездни Войни. След като проведоха шествие през деня в столицата, 30-на фена, преоблечени като Дарт Вейдър, Оби Уан Кеноби и Принцеса Амидала обсадиха кино Арена.

Щанд с всякакви материали, свързани с филма, предизвикваше огромен интерес сред тълпата, като за мое учудване не малко си купуваха маската на Лорд Вейдър срещу скромната сума от 129 лева. Не малко бяха хората, които се снабдяваха с лазерни мечове или фигурки на любимите си герои.

Прожекцията започна точно в 00:01 часа , като още в началото бурни аплодисменти огласиха залата. След първите два епизода, нямах големи очаквания към „Отмъщението на Ситите“, като по-скоро се страхувах дали няма да съм много разочарован. Това съмнение започна лека полека да изчезва още с първите кадри на филма.

Появата на изцяло компютърния злодей генерал Грийвъс замалко да ме върне към неприятните спомени с Джар Джар Бинкс с все още прекалено изкуствените си движения. От друга страна, се прибавя и постоянното кашляне като на стар пушач у едно същество, което е 90% машина. Присмехът си отиде, когато въпросното същество развъртя 4 лазерни меча едновременно и накара дори Оби Уан Кеноби да стане сериозен.

От тук нататък сякаш всички зрители в залата станаха сериозни, защото ни предстоеше да видим създаването на Дарт Вейдър или преминаването на Анакин от обратната страна.

Всъщност, когато гледате този филм, може би ще достигнете до момента, в който ще оправдаете Дарт Вейдър за всичките му злини. Аз мисля, че му простих. Простих и на Лукас първите две „детски“ серии. Ако смятате да заведете детето си да гледа този филм, помислете добре. Аз лично бих го завел, защото бях възпитан от малък да различавам доброто и злото чрез героите от Междузвездни Войни.

Все пак накратко. Знаех какво ще се случи на Анакин, но не знаех, че ще е толкова гадно. Знаех, че ще има мъртви джедаи, но не очаквах, че ще има мъртви джедаи – деца. Да не говорим за отрязаните глави, ръце и крака. Любовната история не беше лигава – напротив, няколко човека в залата не издържаха и заплакаха.

Визията оставям без коментар. Всички знаете на какво е способен Лукас. Просто трябва да видите финалната битка, в кратера на вулкан. Лавата е заснета на Етна, както и много от вулканичния пейзаж наоколо. Пък и това, на което заприличва младият Скайуокър след тази битка, направо ви оставя с чувството, че сте в ада. Доколкото си спомням това е и първата серия от сагата, в която има погребение.

Общо взето мисля, че Лукас си е взел поука и най-накрая направи това, което феновете чакат още от „Завръщането на Джедаите“. Един филм, който ви оставя почти без дъх до самият финал, когато откривате всъщност гнилата ябълка. Да. Чак на финала разбирате основният недостатък на този филм... той е прекалено къс. Едва два часа и половина, които бас държа не ще усетите.

Според мен още с влизането у вас ще посегнете към рафта със старите VHS-и или ще изтърчите до видео клуба за „Нова Надежда“. Всички знаем... Историята продължава.