Бомбата има брояч. Ако някой се изкашля, скоро ще умре

Ако космическият кораб не експлодира в огромно огнено кълбо, за зрителя нещо няма да e както трябва, въпреки че подобна експлозия по-скоро е невъзможна във вакуума на Космоса.

Във филмите всяка бомба имат брояч, който отчита до секунда колко му остава на героя да я обезвреди, дори когато секундите на екрана са дълги десет минути.  

Ударите с юмрук винаги звучат, сякаш някой се блъска в стена с уста, пълна с чипс. Това е част от филмовите клишета, събрани от Spiegel.

Публиката е приучена към всичко това. За сто години кино са произведени стотици клишета, които спазва всеки режисьор, а ако не се съобрази с тях, зрителите знаят, че трябва да го възприемат като похват, като игра с предварителните им очаквания.

Изкашля ли се някой във филма, скоро ще умре. При самолетни катастрофи винаги първо се запалва левият двигател, а появи ли се животно, то никога не стои тихо, а задължително издава типичния си звук – мишките цвърчат, котките мяукат. Никога в уестърните лешоядите не мълчат.

Ако героят попадне за дълго на остров и му порасне дълга брада, това ще е по-скоро документалистика. На истинските герои никога не им пораства дълга брада, както и средновековните герои никога нямат развалени зъби, точно обратното на всички мошеници.

Това са правилата на един касов филм, защото милионите зрители го очакват. Затова във филм на ужасите тийнейджърът, който се е качил сам на таванския етаж, задължително умира, точно както и полицаят, на когото му остава една седмица до пенсия.

Ако оцелеят, това е търсена изненада, умишлено отклонение от клишето и публиката го разбира като такова.

В чистия случай на екшън подобно нещо е немислимо, защото екшън филмът е колаж от клишета.

Ако Джеймс Бонд е гол до кръста, никога не може да го улучи куршум, както и никоя от филмовите му партньорки не се събужда с рошава коса.

Звездите винаги трябва да са звезди, а враговете им винаги трябва да правят едни и същи грешки. Клишето ги принуждава в момент на фалшива сигурност в победата да издадат на героя плана си за световно господство и слабите му места.

Колите на лошите също винаги стават жертва на клишето. Докато колата на героя може да се преобърне пет пъти и още да не е готова за автоморгата, то колата на лошия е на ръба на експлозията още от момента, когато си сложи талона от паркинга върху таблото.

И най-златното от всички правила: ако враговете са повече, а героят е съвсем сам, те могат да го нападат само един по един, всеки само по един удар. А, и да не забравяме чипса в устата.

Тъкмо клишетата правят героя велик. Те зареждат револвера му със сто патрона, които могат да бъдат изстреляни без презареждане; грижат се униформата на всеки пазач да е правилният размер за героя и той, облечен по мярка, да влезе незабелязан в тайната лаборатория на лошите.

Шаблонът позволява на добрия да скочи от хеликоптер в морето, да мине през девствена джунгла, да се бие с елитни войници, въоръжен само с фиба, и при това винаги да изглежда така, все едно отива на сватбата си.

Смазаният механизъм помага както на публиката, така и на режисьорите и сценаристите – зрителите знаят какво да очакват, а авторите използват очакванията, за да предизвикат прецизно чувствата – напрежение, съпричастност, радост, тъга, сърцебиене, страх.

Клишетата отдавна не се отнасят само до съдържанието. През историята на киното зрителите са се научили да разгадават и положенията на камерата.

Никой не трябва да обяснява на зрителя, че ще се случи нещо неочаквано, когато камерата следва героя близо зад гърба. Този кадър дава на публиката възможност за предчувствие и напрежение, но същевременно сигурността, че на героя нищо не може да му се случи и на нас – също.