Васко Василев и Чамбао дойдоха, свириха, омагьосаха

Снимка: Видка Атанасова

11 / 11

Минути преди началото Васко получи специален подарък от Dnes.bg и Mp3.bg – 15-килограмова торта във формата на цигулка.

Подсладени и усмихнати, музикантите излязоха на сцената точно в 20,10 на 20.10.2010-а. Началото поставиха Чамбао и китарата на Тони Кантеро с фламенко, след което се появи и самият Васко Василев под бурните аплодисменти на публиката.

Виртуозът може лесно да се различи от много техничния музикант само от едно движение на лъка, завършващо солото, но още в първата минута за никого не е тайна, че на сцената е феноменален артист.

„Свири с краката си, но докосни душата на публиката“, каза Васко пред Dnes.bg преди седмица и снощи го показа. Изпълнен с енергия, усмихнат до уши и разпръскващ очарование, той идеално владее комуникацията от сърце до сърце.

Нарича цигулката си Voodoo Violin и определено знае как със затворени очи (буквално) да омагьосва с нея.

Дали ще е страстно, изпълнено с невъзможни тонове и движения на лъка по струните фламенко, или бавна и меланхолична циганска песен с равни и красиви извивки, дали ще се чудиш дали изобщо диша през всички минути, в които задъхано изпълнява виртуозни пръстови акробатики по грифа, или ще дишаш в тон с паузите в композицията, едно е сигурно – снощи публиката бе завладяна изцяло и докрай.

Класиката се счита за най-консервативния жанр, а опитите да стане поп обикновено изглеждат особено повърхностни. Снощи обаче станахме свидетели на интерпретация, която е толкова силна, истинска и въздействаща, че едва ли някой би се изправил срещу смяната на силното време в позната композиция на Брамс, която изведнъж се превръща в огнен танц, събрал слънцето, топлината и усещането за средиземноморския юг.

Свободата, с която Чамбао, Памела и Васко Василев свирят, е хипнотизираща – те танцуват, веселят се на сцената и пренасят всеки един слушател с бързината на светлината от една асоциация в друга. Така преработка, която идеално би паснала на мечтателна любовна сцена във филм, е последвана от звука на задимен тъмен фламенко бар някъде по бреговете на Малага.

Циганските мелодии на Сарасате, заедно преобърнатите с главата надолу песни на Дворжак, фламенкото от Кармен на Бизе и либер тангото от Пиацола. И още De Falla, Петър Христозов...

Накрая – импровизиран Паганини, който кара сърцето и дъхът ти да спира.

40 години не стигат. Искаме още.