Пънк, поп, Париж

В четвъртия си студиен албум - Couleurs sur Paris („Цветовете на Париж“), пресъздаващ пост-пънк-попа, Nouvelle Vague извръща поглед от английската ню уейв музика, за да погледне към френската.

Вдъхновяващият резултат е следствие на съвместната работа на две поколения герои на чартовете с най-добрите съвременни френски изпълнители, като Ванеса Паради, Соко, Камил и др.

За албума Nouvelle Vague избират най-добрите поп хитове на Франция от 80-те години на миналия век. Те ще представят този албум на първия си концерт в София на 2 април в зала 3 на НДК.

„Цветовете на Париж“ е за пънк революцията, в която освен англоговорящите групи (Talking Heads, Joy Division, PIL и др.), оформили поп музиката и вдъхновили няколко следващи поколения, участва активно и Франция.

Nouvelle Vague отдават почит към този разкошен период, облечен от нихилизма, горчивината на икономическата криза, парадоксалността и омаята на духа на попа.

Заглавието Couleurs sur Paris е вдъхновено едновременно от известна колекция пощенски картички и пънк химна на Oberkampf от 1981 г. и отразява периода, който лакатуши между въодушевлението и отчаянието.

В албума са включени популярни песни от ундърграунд сцената до златните записи.

Тук са Elli & Jacno (Anne cherchait l’amour, 1979), Lio (Amoureux solitaires, 1980) , Etienne Daho (Week-end à Rome, 1984), заедно с Lili Drop (Sur ma mob,1979) и Taxi Girl (Je suis déjà parti, 1986).

Емоциите в албума са калейдоскопични – меланхолия, разочарование и цинизъм („Довечера, те ще умрат в Чад, но моята мечта е да си купя нов уокмен“; „Икономическата криза е прекрасна, упадъкът е истинското чувство”) съжителстват с позитивни послания и вяра.

Couleurs sur Paris съдържа и преработки на класически записи на Rouen, Indochine, Rita Mitsouko, Noir Désir, последвани от постпънк вълната на Stephan Eicher и Manu Chao, чиито албуми царуват в чартовете на Франция през 90-те години.