Spirit of Burgas 2011 - ден 1

От пролетта до август 2011 България стана свидетел на може би най-натоварения фестивален период в историята си.

Очаквано имаше очарования и разочарования, но генерално българският музикален фен най-сетне се приближи до онзи натоварен график от страхотни събития, съчетаващ класически изпълнители и чисто нови жанрове, коeто отдавна е реалност в повечето европейски държави. Този месец с четвъртото издание на най-големия музикален форум у нас, фестивалният живот е към края си, остават само Беглика и ON! Fest.

Улиците и морската градина в Бургас отново са пълни с хора, няма свободни квартири, плажът е осеян със сцени и съоръжения, а верните фенове на Spirit of  Burgas се движат между тях.

Първият ден на фестивала започва на основната сцена с концерта на Smallman. Изборът им печели само овации за организаторите, защото въпреки че не са масово популярни, „българските Tool”, както ги определят феновете, са сред най-силните агенти на алтернативната сцена у нас. И този, както и всеки техен концерт, потопи публиката в уникалното съчетание на меланхолични рифове, поетични текстове и медитативни мелодии, избухващи в мощни агресивни вокали, чиято експлозивност се редува с виртуозни сола на гайда. 

Минути след началото на асеновградската алтърнатив банда, публика се трупа и в пространството пред и около Blues & Jazz Stage, където програмата откриха Kottarashky Live Band. След като предизвикаха бурните аплодисменти на Incognito, като ко-хедлайнери на Sozopol Fest, групата за пореден път спечели овациите на присъстващите.

Kottarashky Live Band представиха със страхотен концерт албума Opa Hey, издаван от емблематичния берлински лейбъл за балканска музика Asfalt Tango,  хвален от медии като BBC и Guardian и прекарал 5 месеца в World Music Charts Europe, където достига до високото трето място. Електронна, танцувална, фолклорна, рок, денс, фюжън, семплирана, тежка, лека– като че ли най-лесното определение за уникалния музикален стил на Kottarashky е… „неопределим”.

За съжаление обаче не изслушваме сета му до край, защото 45 минути след старта му на основната сцена вече започват първите международни хедлайнери – олд скул рап иконите Onyx.

Поредният концерт на Fredro Starr и Sticky Fingaz у нас отново вдигна хиляди ръце във въздуха и накара верните им фенове да крещят заедно с тях класически хитове, като Slam и Shut 'Em Down, както и по-нови парчета, като I'm so 90'.

Взривоопасните рими се редуваха с бийтове и интермедии на различни авери на хип-хопърите (например Wu Tang Clan), на които публиката пееше заедно с Onyx.

С настъпването на мрака и звукът стана по-твърд, когато на сцената се качиха основните хедлайнери на вечерта – Suicidal Tendencies. Хардкор шайката от Калифорния откри с You Cant Bring Me Down и поведе публиката на пътешествие през по-голямата част от дискографията си – от едноименния си дебют си през 1983 до последния Free Your Soul and Save My Mind.

Близо 3 десетилетия след началото, Suicidal Tendencies са все така изпълнени с енергия и взривоопасни и го доказват нееднозначно – с неуморимото движение по сцената, посланията за осъзнаване, агресивните вокали и желанието да продължават да правят албуми.

Въпреки вечните спорове около състава на групата, Stephen 'Thundercat' Bruner заразява публиката с брутално бас соло на класиката War Inside My Head, а Eric Moore трещи прав върху барабаните на Subliminal.

Чуваме и Join The Army, Send Me Your Money, Pledge Your Allegiance в рамките на близо 2-часовия сет на групата, по време на който цялата останала част на фестивала беше доста пуста.

Трудно беше и съседните сцени да заглушат шума от Main Stage. Въпреки това няколко десетки се забавляваха на концерта на група 7EDEM на сцената На тъмно, които в последната година активно атакуваха клубната сцена в обновен състав. „Всяка сутрин е така, няма да бачкам” – пее бандата и публиката, докато във въздуха се носи лекият им ска стил, със солидна брас секция и веселяшки мелодии.

Тръгваме си преди края, защото вече бързаме към новата Max Bass сцена, където започва лайв-сетът на една от емблематичните електронни групи у нас – R.O.B.T.F.. Проектът (в момента - дуо) ни потапя в обичайната си смесица от атмосферични дръм енд бейс подложки, с живи вокали и инструменти. Стържещи китари и предимно нови парчета, но в очаквано качествено изпълнение – това е мястото, на което оставаме до самия край на сета им, когато на основната сцена вече се подготвят Gotan Project.

Времето на втория концерт на френския проект у нас доста повече подхожда на музиката им от поройния дъжд на миналогодишния Park Live Fest. Горещи мелодии, аржентинска страст, джази елементи, заразителни електронни подложки, красиви визии, емоционални вокали, китара, барабани, пиано и специфичния звук на бандонеона – нищо чудно, че групата е сред най-желаните артисти на европейските музикални форуми това лято! Скоро след началото никой в публиката не остава безразличен, а настроението определено е танцово…

Вечерта приключва след полунощ с основния хедлайнер на Jack Daniel's Rock Stage – Mark Foggo’s Stasters, докато Benga и Youngman забиват тежичък дъбстеп на основната сцена, а артистите на HMSU продължават по Drum and bass-линията на основния хедлайнер на Max Bass за вечерта – BigBud от Великобритания.

 Още музикални новини в Mp3.bg