Денс революцията продължи и през 2012 г.

Стремглавият възход право нагоре за електронната музика продължи в последните 12 месеца, а тенденцията продуцентите от електронните жанрове да заемат все повече централните места на световната сцена се засили още повече. Докато старите звезди като Тиесто и Гета продължиха да стоят на троновете си, то новите имена постепенно започват да ги настигат по слава и хитове и бъдещето на електронната сцена, намираща се може би в момента в пика на своята популярност, става все по-интересно.

За разлика от предишните, тази година беше очертана главно от един жанр – electro-house, но пълното комбиниране и смесване на стиловете стигна до там, че много от най-известните диджеи пускаха парчета, съвсем различни от тяхното собствено звучене. На фона на тази вълна, която прави електронната музика още по-достъпна за комерсиалните фенове и улеснява превръщането на денс музиката в един от популярните жанрове, трансът продължи да губи позиции, макар неговият водач Армин да се върна на лидерската позиция в класацията на DJ Mag. Голямата новина за българските фенове бе, че неговото голямо шоу – A State Of Trance 600, ще дойде в България през 2013 г. благодарение на феновете и на клуб Ялта.

Дъбстепът и d`n`b също нямаха някакъв страхотен прогрес – но това би било почти невъзможно след 2011 г., тъй като това беше една шеметна година за тях, в която и двата стила се намърдаха сред най-популярните и се завъртяха по комерсиалните медии. Началото на годината не предвещаваше последвалото сравнително спокойствие – януари започна много буйно със завладяващото Somebody To Love на Руско, а през лятото Major Lazer ни разтърси с Get Free. Скрилекс пък беше необичайно тих и хитовете му Bangarang и Break`n`Sweat останаха средно популярни.

Ако трябва да свържем 2012 г. с една страна, това трябва да бъде Швеция. Макар холандските диджеи да останаха малко по-напред в класациите, то темпото, с което новите шведски имена застигат вече утвърдените лица, е направо зашеметяващо. Тук дори не включваме Avicii, който през 2012 г. също главно се радваше на успехите си и правеше гиг след гиг, без да издава много нови хитове. Името на годината обаче отново дойде оттам – Алесо е новият водач в класацията за най-обещаваща млада надежда сред диджеите, като Years беше само един от музикалните върхове, които той покори. Otto Knows e друго шведско име, което грабна феновете със своето Million Voices – стояло мирно в клетката си до лятото, когато беше пуснато от десетки водещи диджеи, за да се превърне в една от чудовищните изненади на сезона. Но това не беше всичко – лудото дуо Dada Life продължи възхода си и с Kick Out The Epic Motherfucker започна да катери стълбицата към международно признание. Сред холандците обаче също имаше млади надежди, като най-сериозната беше Ники Ромеро, който остави ярък отпечатък с редица бомби като Metropolis и Toulouse.

Големият албум на 2012 г. дойде от Калвин Харис. Шотландецът издаваше непрестанно в последните две години нови парчета и резултатът от тях е 18 Months – един пълноценен, стойностен EDM албум, а We`ll Be Coming Back обедини усилията на звездата с Example за друг голям летен удар. Това не беше единственият доста леко звучащ електронен хит на годината – Martin Solveig също се разписа в неговото електро-поп The Night Out, а Deadmau5 блесна с нова дълбока мелодия – The Veldt, която обаче изглежда напълно немислима за пускане на парти в днешната реалност на бързи и ударни бийтове. Друго също любимо парче, звучащо доста комерсиално, беше Can`t Stop Me на Afrojack, получило безброй сполучливи ремикси. Не можем да не отличим и вълнуващите Reload от Себ Ингросо и Томи Траш и In My Mind ремикса на Axwell – любимеца на толкова много фенове.

За тази година да изберем един-единствен хит беше трудно. Появата на сцената на Porter Robinson обаче беше един от важните моменти. Американецът не само умело представя новата млада генерация на експериментиращи продуценти като него, Мадеон и Зедд – той успя още с едно от първите си парчета да удари десетката. Безупречното Language превзе Америка, а всеки, докоснал се до магията му, остава впечатлен от това колкото красиво, толкова и енергично изпълнение.

Ако трябва да сме честни, колкото и несправедливо да е, умелият маркетинг трик на Swedish House Mafia успя да сработи и им донесе цялото внимание на електронните фенове в последните месеци. Чудно защо им трябваше да се разделят, и то точно, когато започнаха да пълнят немислими преди капацитети като 60 000 души на Milton Keynes Bowl. Тримата шведи обявиха раздялата си и едно „последно” турне – толкова очаквано и желано от феновете, толкова грандиозно в своята подготовка и визия, и в същото време леко разочароващо с двучасовите, почти обидно кратки за електронни артисти сетове. С „последното” турне, разбира се, дойде и „последната” песен – Don`t You Worry Child мигновено се прочу като голям хит, макар и напомпан с идеята за тъжната раздяла на триото. Цялата тази драма обаче, дори когато парчето е толкова популярно, и може би качествено, идва малко в повече за сцена, която се върти около идеята за енергичност, радост и безкрайно парти.

Затова и нека се върнем преди тази драматизация и си припомним истински качественото парче на шведите от тази година – Greyhound. То също имаше своите проблеми – клипът беше реализиран като реклама, парчето звучи доста за кратко в него и затова не успя да добие подобна популярност. Точно оставането му на заден план обаче гарантира, че всеки път, когато Greyhound е завъртана, тълпата изригва като всепоглъщаща буря. Изградена на базата на семплите от легендарната вече Time на гениалния Hans Zimmer, Greyhound, в дългата й версия, съдържа всичко, което една електронна класика изисква – надъхващо интро, брилянтна мелодия и експлозивна кулминация. Без излишна помпозност, без прекалена трогателност – едно перфектно парче, достойно да носи короната за изминалата година.