Макс Кавалера и Дани Лилкер: Никога не бихме участвали в риалити-шоу

Малко са хората, които си падат по т.нар. твърда музика, които да не знаят кой е Макс Кавалера (екс-Sepultura, Soulfly, Nailbomb) и какво е значението му за съвременния метъл. Духовен лидер на няколко музикални течения в екстремната музика и наричан бразилският Боб Марли, той и колегата му Дани Лилкер забиха специално и уникално шоу в Сърбия, което е и първо по рода си в кариерата на двамата музиканти.

От своя страна Дани Лилкер пък стои в дъното на доста „злини” към човешкия слух, най-големите от които Nuclear assault, S.O.D., Anthrax, Exit-13 И Brutal Truth.

С помощта на свои колеги, двамата бяха подготвили класически метъл парчета, които представиха на фестивала EXIT, като Макс спомена, че идеята за този сешън му хрумнала съвсем случайно, докато мястото (Сърбия) съвсем не е такова. „Все още нямам сръбски паспорт, но не помня колко пъти вече идвам тука. Източна Европа е много специално място за мен”, спомена преди това той.

Макс, виждам, че си с тишърт на Napalm Death, а това, че до теб в момента стои Дани Лилкер ме навежда на мисълта, че тази вечер ще свирите доста по тежък материал от обичайното.

Мaкс: Да така е, но няма да ви кажем какво ще чуете. Всичко е изненада, но определено ще се хареса на феновете.

Всъщност как тръгнаха нещата с Дани?

Макс: Ами, ние сме много стари познати. Още през 1989 свирихме с Nuclear Assault и техния китарист си счупи китарата. Тогава Дани ме помоли да му дам назаем моята китара B.C. Rich, която беше едно от най-скъпите за мен неща тогава. Разбира се аз му я дадох, а накрая на концерта той ми я върна цялата оцапана с кръв и косми. Не знам какво точно бяха правили с нея. (смее се)

Мислили сте да направите нещо заедно, което да запишете в студио?

Дани: За сега все още не. Просто се събрахме да посвирим някои неща, по които си падаме и двамата. Някои по-стари класики, които предполагам липсват на феновете.

Макс, напоследък много хора се питат дали би се събрал отново с брат ти Игор, който напусна Сепултура и в момента не прави нищо.

Макс : Не съм мислил по този въпрос. Както знаете, ние сме на турне със Соулфлай и в единствените 2 свободни седмици, които имам, се събрахме с Дани за ето този проект, който ще видят единствено феновете в Сърбия. Правим го за първи път. Иначе едва ли с Игор бихме се събрали отново. Мисля, че в момента той е много далече от тези неща, които се случват със Соулфлай.

Дани, ами с твоите проекти какво става. Чух нещо за събиране на Brutal Truth?

Дани: Да, напоследък много хора ме навиваха да се съберем отново с групата и най-накрая на мен ми писна и си казах „Защо не, по дяволите”. Засега сме планирали няколко концерта, после може да запишем и някакъв нов материал. Времето ще покаже.

Как успявате да се задържите като лидери на сцената след толкова много години и вашата музика винаги да е търсена и слушана?

Дани: Няма някаква конкретна формула. Просто слушаш много музика, вдъхновяваш се и се стараеш после да правиш и твоите неща така, както ти харесват на теб. Ако си напълно искрен, има голяма вероятност и да успееш.

Напоследък има много модерно риалити-шоу по VH1, където затварят няколко музиканти от различни групи в една къща и те за една седмица трябва да запишат песен и да снимат клип. Вие бихте ли се навили да участвате в нещо подобно?

Дани: Не, разбира се. Телевизията е скапана работа. Не мога да стоя затворен с хора, с които не ми е приятно да стоя на едно място. Ако не ги чувствам близки до себе си, накрая няма да се получи нищо. Освен това да го правиш пред камерите единствено за комерсиална цел е тъпо. Бих се събрал с някого да правя музика, но за някакво тъпо шоу - не.

Макс: Мен много често са ме карали да направя нещо подобно, както е с The Osbournes. Както знаете, и моето семейство е огромно, има много деца, кучета. Къщата ни е направо луда. Ако преди 10 години обаче някой бе поставил камера в стаята ми, щеше да стане страшно риалити шоу. Едва ли сте виждали по-мръсна и неподредена стая и аз в нея опитвайки се да открия някоя загубена вещ. Но това с телевизията е скапано. Никога не бих го направил.