Концерт на Каризма по повод. Как какъв повод?! То се знае!

Напоследък всичко, което се случва в тази държава, е по случай влизането на България в Европейския съюз.

Ето, оня ден една съседка се изруси по този случай, защото русата коса олицетворявала златните звезди на синьото знаме.

Всеки уважаващ себе си музикант е направил поне 3 концерта, които са били посветени на присъединяването ни.

Три гори дървета не стигат за хартията, дето е изписана и изрисувана по повода.

Оня ден един таксиджия не ме прегази на пешеходна пътека в името на европейските ценности.

Един кавалер пък ме предреди за тоалетната в знак на подкрепа на европейската еманципация.

На касата на магазина изслушаха доводите ми защо не искам от промоционалния салам заради европейското право на свобода на изразяването.

Европата е във въздуха...както и Коледата.

Няма вече Дядо Мраз. Дядо Коледа обаче ще донесе на българите в Англия един концерт - ода на радостта от приемането ни.

Посланиците и проводниците на огромната ни радост са Каризма. Приемник е българската общност в Обединеното кралство, а събитието се осъществява под патронажа на българския посланик.

Това ще бъде третият подред концерт на групата в града на Биг Бен - последният път Каризма успяха да взривят една от най-популярните зали, Астория, в която са изпълнявали големи световни звезди от ранга на Placebo и Travis.

Едва ли обаче тези групи са имали нещо общо с Евросъюза. На публиката на концертите също не й е пукало.

Българите в Лондон обаче следят с интерес развитието на страната ни и именно поради тази причина канят любимите си български имена, за да отпразнуват заедно знаменателното събитие.

Нищо че този празник няма да накара нито един от успелите в чужбина българи да се върнат и да помогнат на държавата ни да прави по-големи крачки към евроинтеграцията.

Това ще е последният път, в който групата ще има необходимост от виза, за да премине на британска територия. И те са решили да я използват - заради колекцията печати в паспортите си.

Как пък досега никой не отиде в Ориента по повод народопсихологическата ни принадлежност към него, не разбрах.

Ето това е новото на фронта на интеграцията. Ако ние пеем и танцуваме само по културните събития, хората от изкуството ще продължават да го правят и като ни поизстине ентусиазмът.

Тогава все ще се намери друг повод - примерно против глобализацията.