Яник Гърс от Iron Maiden: Ще се реваншираме на 4-ти

Месец преди концерта на Iron Maiden в София, рок радио Тангра мега рок се свърза с най-мразения член на групата в Бълграия - китариста Яник Гърс.

Защо е най-мразен? Защото имено заради него групата не успя да изнесе втория си концерт у нас по-рано - той трябваше да се състои преди няколко години, но пропадна, защото китаристът успя да се контузи малко преди шоуто и групата беше принудена да го отмени.

В крайна сметка, по думите на Яник става ясно, че всъщност Ейдриън Смит е виновникът (един от другите китаристи в групата), но цялата история, както и други интересни работи около Maiden, може да научите директно от Яник, който отговаря на въпроси на слушателите на Тангра мега рок, зададени му от Васил Върбанов.

Васил Върбанов: Яник, къде се намираш в момента?

Яник Гърс: В едно малко градче в североизточната част на Англия, наречено Ярм.

А при нас, Тангра Мега Рок, в момента тече седмица, посветена на Machine Head. Чувал ли си ги и ако да - какво мислиш за тях?

Да, знам ги, изглеждат готини пичове. Желая им късмет.

Добре, време е да започнем да ти задаваме въпросите, изпратени ни от слушателите на Тангра Мега Рок. Знаеш ли, че тук, в България, си най-мразеният член на Iron Maiden?

Аз съм най-мразеният човек в България?!?

Не, ха-ха, не! Имам предвид онзи концерт на Iron Maiden в началото на настоящия век, който бе отменен заради твоя контузия. Какво всъщност се случи?

Ейдриън Смит ме бутна. Последното нещо, което си спомням, е как дойде до мен, протегна ръка и... Концертът бе в една голяма зала с нисък таван и прожектори, които ме заслепяваха. Не виждах добре, спънах се и паднах от сцената, която бе висока около 4,5 метра.

Имах късмет, че не се нараних по-сериозно, а се отървах само с мозъчно сътресение. И съжалявам. Наистина съжалявам, че се наложи да отменим всички концерти за следващите две седмици, включително и този в София. Ще ви се реваншираме на 4 юни.

Цялата българска метъл общност гори от нетърпение да ви види тук с Брус Дикинсън. Иначе, както знаем, това ще е вторият концерт на Iron Maiden в София - първият бе през 1995 г., когато вокалист бе Блейз Бейли. Какво си спомняш от тогава?

О, по дяволите, изнесли сме толкова много концерти... Всяка година изкарваме около девет месеца на турне, така че няма как да помня всяко шоу, като изключим някои гигантски събития като Rock in Rio, фестивалите в Донингтън... или когато паднах от сцената. Надявам се концертът ни в България да е бил добър.

Благодаря за откровения отговор!

Знаеш ли, навсякъде, където свирим, винаги даваме максимума от себе си, тъй като знаем, че очакванията на хората са огромни. Навсякъде ни посреща фантастична публика, колко и да е различна - някои се държат маниакално, други слушат по-внимателно... Имам предвид, че няма как да си спомня точно определен концерт, който сме изнесли преди повече от 10 години, но съм сигурен, че е бил прекрасен.

Преди две години имахте сериозни разногласия с Шарън Осбърн на Ozzfest. Медиите ли направиха проблема толкова голям или ситуацията бе наистина изострена?

Участието ни на Ozzfest също бе фантастично, публиката бе зашеметяваща, отзивите в пресата - вълшебни. Разбира се, и Black Sabbath бяха на висота и бе голямо удоволствие да ги гледаме и слушаме, но явно Шарън имаше нещо против нас и на няколко пъти ни изключи захранването и сътвори още разни глупости...

Какво да се прави, просто си е такава. Екипът на Ози доста се притесни, но когато някой просто реши да се разходи зад сцената и да ти дръпне шалтерът, докато свириш, няма какво да направиш... Не храня лоши чувства към семейство Осбърн и им желая щастие.

Да поговорим и за актуалния ви албум, "A Matter of Life and Death" (2006). Отзивите по цял свят са повече от възторжени и с пълно право, тъй като това издание е наистина много, много силно. Мислите ли за реакциите на феновете и медиите, когато сте в студио и записвате, или не ви пука?

Всеки път, когато влезем в студио и започнем да правим албум, нещата са много прости - опитваме се да създаваме песни, да ги запишем и да ги издадем, това е. Просто даваме най-доброто, на което сме способни, и не се интересуваме какво се случва навън и какви са световните тенденции.

Ето, в началото на 90-те години бе модерно да се свири гръндж, но ние не започнахме да свирим гръндж. Когато бе модерен пънк рокът, не започнахме да свирим пънк. Модерното не ни интересува - важното е да правиш това, в което вярваш, и да даваш най-доброто, на което си способен.

Това, че в един момент хората те харесват, а шест месеца след това вече не си модерен, е без значение. Всичко е циклично - днес си на върха, утре не си, ето защо е важно да бъдеш верен на себе си и на това, което обичаш.

Що се отнася до албумите ни - не мисля, че някога сме издали нещо лошо. Гордея се с всички издания на Iron Maiden, без значение, че даден диск е по-силен от предишния или следващия. Ако хората харесват музиката ни - Бог да ги благослови! А тези, които не я харесват... Бог да благослови и тях.

А кои са любимите ти групи с трима китаристи, като изключим Iron Maiden и Lynyrd Skynyrd?

Никога не съм разглеждал нещата по този начин. Слушам музика, която ми харесва, без значение в какъв състав е записана. Когато се присъединих към Iron Maiden, дойдох от група, в която бях единственият китарист.

Сега, когато сме трима, няма място за изявяване на нечие его - просто се стремим да направим звука на групата още по-мощен и плътен и мисля, че успяваме.

Продължаваш ли да си на мнение, че китарата е най-важният рок инструмент?

Барабанистът ни Нико МакБрейн може би няма да се съгласи, ха-ха! Това, което мисля, е, че взети поотделно, тримата от Iron Maiden едва ли сме най-добрите китаристи в света, но когато сме заедно, никой не може да ни се опре.

От всички настоящи членове на Iron Maiden, ти си този, който е свирил с най-много музиканти - бил си с Фиш, с Йън Гилън и пр. Как би описал разликата между участието ти в тези проекти и сегашната ситуация, когато си част от машина като Iron Maiden?

Всъщност, никога не съм бил част от групата на Фиш, просто направихме няколко песни заедно за първия му солов албум през 1989 г., тъй като той ме помоли, а аз харесвам текстовете му. Ситуацията с Йън Гилън бе сходна с тази, в която се намирам в момента - демократична група с много силен певец.

Такова бе усещането и в White Spirit - бандата, в която бях в началото на 80-те. Винаги съм искал да свиря в истинска рок група и винаги съм го правил.

Правя го и днес, с Iron Maiden, така че за мен няма разлика - и в начало, когато започнах да свиря, и сега продължавам да желая едни и същи неща и да ги получавам.

Ако и шестимата членове на Iron Maiden седнете и започнете да пиете, който ще падне пръв под масата и кой - последен?

Вероятно аз ще съм последният, който ще си тръгне, но няма да съм пиян. Дейв Мъри сигурно ще издържи с мен докрай, Нико ще си е легнал... или припаднал, ха-ха! Стив Харис сигурно ще издържи до някое време, Брус Дикинсън също... но аз ще съм най-трезвен накрая.

Кой е любимият ти виц за китаристи?

О, не съм чувал. Знам доста вицове за барабанисти, но не се сещам за нито един за китаристи.

Последен въпрос: Какво мислиш за групата на дъщерята на Стив, Лорън Харис?

Лорън е приятно момиче, а групата й е добра. Пожелавам им успех.

Благодаря ти за този разговор и да знаете, че ако в България решите да поиграете футбол с нас, хората от Тангра Мега Рок ще ви откажем, тъй като екипът ни се състои главно от ръгбисти.

Ха-ха-ха, добре, ще кажа на Стив!

Можете да слушате разговора тук.