У-лицата с Иво Димчев: Страхът и депресията нямат място по време на криза

Експериментите му сливат сцената и живота. Живял е от Амстердам до Ню Йорк и София, но където и да е, еклектичното присъствие на Иво Димчев - въздейства. Талантите му се простират сред писане на песни, танца и актьорството. Провокацията, но не на всяка цена, е заложена в изкуството му, а за Иво да прави хората щастливи с проектите си е най-висок приоритет. И докато у нас имаше извънредно положение, артистът  стартира "извънредни" концерти, посещавайки домовете на много хора, за да пее и свири в техния хол, кухня, тераса... И участията му стигаха по 2-3 на ден, като за това време те вече са 53.

Светът като че ли спря за месец - два, но при теб това на се усети. Разкажи повече как реши да направиш този проект?

След като онлайн пеенето, играенето, танцуването станаха задължение за всички артисти поради карантината, това разбира се започна зверски да ме дразни и един ден просто си казах: "Колко хубаво би било да мога да пея по домовете на хората, където тези ограничения не важат". Написах го на Facebook пост и веднага заваляха поканите. Час по-късно вече бях на адрес в "Лозенец".

Как се случваха концертите - как хората се свързваха с теб и те каниха в домовете си?

Условието, за да получиш безплатен концерт в хола, е да си купиш тениска от Галерия "Мозей". Хората пишат във Facebook страницата на "Мозей", избират си определен дизайн от моят онлайн магазин или пък изпращат своя снимка. След това резервират свободен ден и час за концерт. В уречения час аз им занасям тениската и оставам за 40 минутен концерт в дома им.

По колко концерта имаше на ден?

Последният месец имах между 2 и 3 концерта на ден. Общо досега съм дал около 53 домашни концерта.

Каква бе атмосферата на тези концерти - имаше ли смутени от необичайния начин на случващото се или всичко бе съвсем непринудено?

Когато вляза си избирам най-интересната за мен локация в апартамента. Напоследък започнах да сменям локациите. Ако апартаментът дава повече възможности, се местя в различни стаи. Няколко песни в хола, няколко в кухнята на масата, или върху мивката, или върху пералнята. Пял съм върху спалнята, на балкон и също в душ кабина.

Какви хора отвориха домовете си?

99 процента от хората не ги познавам. Много от тях са хора на изкуството, но много от тях са с други професии. Това, което ги обединява е че харесват много песните ми.

С теб се свърза и режисьорката Кристина Николова, като те придружаваше операторът Александър Станишев. Кога да очакваме филма?

Сега е почти готова кратка няколкоминутна версия, която ще се пусне в сайта на Вайс магазин в Ню Йорк и други онлайн издания. След това ще започне да се монтира по дългата версия. Макар че аз съм по-голям фен на нещо като документален сериал. Материалът е наистина много, а различните и много на брой локации
предразполагат към една серийност.

Умора или зареждане - каква е равносметката за теб от това домашно турне?

И двете. Имало е моменти, в които не мога да си представя как ще запаля колата между втория и третия концерт и дори съм заспивал за няколко минути на седалката. Но когато вляза в апартамента и видя хората и най вече когато започна да пея, всичко идва на мястото си. Дори умората започва да ми върши чудесна работа в самото музициране.

Ако мнозина се уплашиха от пандемията и този вирус, ти написа песен за него. Вече мнозина припяваме - "Корона, къш, къш..." Как ти гледаш на тази новост в живота ни?

Гледам като на предизвикателство. Като някаква нова игра с нови правила, които ние трябва да разучим и да разберем как можем да намерим своето адекватно място в нея и въпреки това, да не изневерим на себе си. Да продължим своя път и своята мисия. Страхът и депресията нямат място по време на криза. Абсолютно забранени са и трябва да бъдат елиминирани с движение, танци, молитви, секс, разговори с приятели и разбира се всевъзможна творческа дейност.

Каква е нагласата ти за "извънредни"-те събития, които всеки човек среща в един или друг етап. Ти как ги приемаш и излизаш от тях?

Не излизам, по скоро ги изследвам. Опитвам се да ги разбера. Също да разбера и себе си в конктерната извънредност. Имам ли нужда от нея, има ли какво да науча, да взема, да променя. В момента, в който обаче усетя въпросната извънредност да ми коства осезаема деструкция, се изнасям. Изкуството и възможността да правя хората щастливи чрез него ми е най- високият приоритет. Всички други експерименти, дори да са ми много забавни, стоят по- долу.