Българска музика слушат най-много в САЩ, Германия и Великобритания

САЩ, Германия и Великобритания са сред държавите, в които се слуша най-много българска музика зад граница. Това съобщи за „Монитор“ Ина Килева, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти. По думите й управляваната от нея организация няма капацитет да събира детайлни статистически данни за дигиталното потребление, но на база информация от членовете на БАМП родните песни достигат най-масово до тези три страни и до други територии, където се наблюдава голяма българска диаспора.

Отделни изпълнители могат да се похвалят със слушатели от всички краища на света. Така например според годишния отчет на стрийминг платформата Spotify музиката на поп певицата Дара е достигнала до 91 държави през 2020 г. Рапърът Явор Янакиев, по-известен на феновете като 100 Кила, е бил слушан от меломани в 89 страни, Графа и Михаела Филева – в 87 всеки от тях, Любо Киров – в 84.

Именно благодарение на интернет музикалната ни индустрия успява да компенсира поне частично загубите от другите пазарни сегменти, до които доведе и световната пандемия от COVID-19, като в тях дори не се включва концертният сектор, където по думите на Килева е всъщност „грандиозната загуба на българските артисти и продуценти, която е в размер на милиони и компенсация за нея няма“.

Малко над 6 млн. лв. са общо приходите на продуцентите от стрийминга за 2020 г., което бележи ръст с 1,7 млн. в сравнение с предходната година. През „коронните“ отчетни 12 месеца стриймингът стои зад 43,5% от всички приходи на индустрията. Този процент се равнява на 33,2 за 2019 г. Както навсякъде по света, абонаментните стрийминг услуги са основният носител на дигитални приходи (72% от всички в сектора на стрийминга).

Близо три пъти са се увеличили приходите от аудиострийминга, подкрепен с реклами. Ръстът е с над 173% спрямо 2019 г. „Това е специфична тенденция за българския пазар, която отбелязваме и през миналите отчетни периоди. Потребителите в България традиционно предпочитат безплатните стрийминг услуги, подкрепени с реклама. Като номинална сума обаче този приход отстъпва значително на прихода от абонамент“, допълва Килева.

Така успяваме да запазим инерцията от есента на 2019 г., когато от доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) стана ясно, че българите все по-често предпочитат легалния стрийминг. „Видим е и все по-активният и лесен достъп до любимата музика и изпълнители благодарение навлизането на нови, атрактивни лицензирани музикални услуги“, обясниха тогава от БАМП.

Предвид сериозното развитие на онлайн сектора от миналата година асоциацията предлага възможността за издаване на дигитално ЕГН на всеки звукозапис. БАМП действа като Национална агенция за регистрация на кода ISRC от месец април 2020 г., като до момента са направени 115 национални регистрации на продуцентски код. От тях 36 са от компании с качеството продуцент и 79 - от физически лица, самопродуциращи се артисти и музиканти. „Това е един добър резултат на активност, който по данни на експерти, работещи за ISRC Портала на IFPI, е сходен с темпа на регистрация в страните от Средна Европа“, отчита Килева.

Напук на кризата с COVID-19 приходите на звукозаписната индустрия не само от стрийминга, но и от всички останали сектори, бележат ръст за поредна година, като спрямо 2019-а той е с 12,6%. За 2020 г. сумата достига до 8,4 млн. щатски долара (13,8 млн. лв.).

Водеща роля във формирането на приходите освен стрийминга има и колективното управление. Това е особеност за българския музикален пазар, уточнява Ина Килева, като допълва, че именно дейността на сдружението Профон стои зад 45,2% от общите приходи на индустрията за 2020 г., или това са общо 6,5 милиона лева.

„Тези стойности са симптом за един пазар с все още недоразвит потенциал в сферата на директните продажби, въпреки подема в дигитална среда, доколкото обичайният дял на колективното управление в световен мащаб не надхвърля 10-15% от общите приходи“, тълкува Килева.

Спад от едва 2,7 на сто в приходите си пък отчита Профон въпреки затруднената ситуация около коронавируса и многобройните бизнес сектори, които бяха засегнати от него и имат отношение към печалбите на организацията. За сравнение в световен мащаб спадът на „сестринските“ сдружения на Профон достига до над 10%.