Стриндберг срещу жените

Популярният актьор Йосиф Сърчаджиев дебютира като режисьор в Народния театър "Иван Вазов" с една от най-автобиографичните пиеси на Аугуст Стриндберг – "Бащата".

В спектакъла участват Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Илияна Коджабашева, Йосиф Шамли, Юлиан Вергов, Вяра Табакова и Васил Драганов.

Сценографията и костюмите са на Петър Митев.

Преди около две десетилетия Йосиф Сърчаджиев играе на сцената на Народния театър ролята на Мастаков в пиесата "Чудаци" под режисурата на Димитрина Гюрова. Дългогодишният актьор от Военния театър навлиза все по-сериозно в новото си амплоа на режисьор, отбелязват от академичната трупа.

Участниците в спектакъла "Бащата" са във възторг от работата с Йосиф Сърчаджиев – заради любовта и разбирането му към актьорите, може би защото е един от тях.

Историята за превръщането на мъжа в жертва и стремежът към унищожение на партньора са само част от темите, които вълнуват режисьора, по собствените му думи.

"Чувствам, че в тази битка един от нас трябва да умре" е знакова реплика за взаимоотношенията в едно семейство, в което най-важното нещо за родителите е да изпитат собствената си истина на гърба на своето дете.

В центъра на пиесата е конфликтът между Капитана (Валентин Ганев) и съпругата му Лаура (Мария Каварджикова). Капитанът е някогашен герой от войната и уважаван учен, който е на нож със съпругата си заради дъщеря им Берта.

И двамата знаят, че момичето не може да бъде отгледано в техния дом. Той обаче иска дъщеря му да бъде възпитана в дух на атеизъм далеч от тях, в града, докато Лаура желае друга съдба за дъщеря си – да стане художник. Законът в Швеция по онова време е на страната на желанията на майката, а Стриндберг приема женската еманципация като голямо зло.

В много от творбите му жените са алчни, меркантилни и интелектуално непълноценни същества, които се ръководят единствено от своите нагони и инстинкти.

Аугуст Стриндберг (роден на 22 януари 1849 г. в Стокхолм) е син на търговец от стар аристократичен род и на неговата бивша слугиня, с което ред психоаналитици се опитват да обяснят невротичния му характер от ранна възраст.

Към травмите от детството се добавя и преждевременната смърт на майка му, когато той е едва на 13 години. Бащата се жени за младата гувернантка, която момчето смята за най-големия си враг.

Така минава детството му - сред вечни финансови затруднения и тягостна атмосфера.

През 1887 г., когато Стриндберг пише пиесата "Бащата", отношенията между него и съпругата му Сири – аристократка и актриса, стават все по-обтегнати. Ситуациите в пиесата напомнят за това, което се случва в разпадащия му се семеен живот...

Премиерните представления са тази вечер и утре в Камерната зала на театъра.