"Баланчин&Фарел" на софийска сцена

Почитателите на балета вече очакват своите гала вечери (9, 10 и 11 юни), в които ще могат да съпоставят нива – на гостите, американските балетисти от световноизвестната трупа на Сюзан Фарел, една от най-влиятелните балерини от края на ХХ век, и нашето – на балета при Софийската опера. В TheSuzanneFarrellBallet танцуват и двама българи, с балетистите от Операта пък работи друга призната хореографка Катрин Поузин.

Носител на идеята за гостуването е техният премиер-солист Момчил Младенов.

„Заминах за Америка с мисълта да науча повече за съвременния балет и Баланчин, за да го предам тук като се върна. Тогава до нас не достигаше информация, дори не знаех коя е Сюзан Фарел. Преживях много трудности в началото. През януари 2010-а се срещнах със Сара-Нора Кръстева, точно беше станала директор. Около 5 часа продължи срещата ни в един много студен апартамент, но ми даде зелена светлина по проекта  „Баланчин&Фарел”. След което започнахме работа с Кенеди център, Вашингтон.”

„Здравейте, приятно ми е да се запознаем”, поздрави на български Катрин Поузин

Известна е като съвременен танцьор с уважение към класическата балетна техника, сега разказа за работата си върху „Stepping Stones” (премиера 1993 г.) – балет за една жена, която преминава, възкачвайки се, през шестте етапа на своя живот. „Балетът беше сложен процес между мен и Джоан Тауър, съвременен оркестров композитор (пианист и диригент). Проектът се роди в задния двор на нейната къща. Аз й изпращах видеоматериали с части от балета, тя пишеше на части музиката. В един момент се отчаяхме от трудността на сътрудничеството ни, всеки концентриран в свойта си работа. В крайна сметка сглобката се получи”. Част от музиката е базирана на скоковете, които се правят в детската игра „дама”. Стъпките са изпитание за балетистите. Още повече, те се възкачват по практикабли, символи на възвисеността на женската душевност, и танцуват във височина. Жената и нейната съвест се дуелират, докато не връхлети и всее смут мъжът завоевател.

Сюзан Фарел, една от любимките, а днес съхранител на танца на великия Баланчин  разказа: „Беше щедър човек. Наричаха го „хуманния” хореограф, защото се грижеше за здравето и безопасността на своите балетисти. Той е съизобретател на т. нар. тампониран или пружиниращ под с многослойна структура. Популярна е фразата, без ледена пързалка няма как да станеш хокеист, важи и за България”.

Благодарение на гостуването на американците и на „Фондация за Америка” трупата на Софийската опера и балет единствени у нас се сдобиха с това уникално и така необходимо съоръжение за превенция срещу травмите. Подът е разглобяем и е едно от условията за гостуването на всяка световна трупа в България.

Нейната трупа, в която ще видим и нашата Виолета Ангелова, идва с един от най-скъпо струващите баланчинови спектакли в момента „Agon” (премиера 1957 г.) – считан от специалистите за революционен, защото променя ракурса на балета в Америка.

Той е кулминацията на четиригодишното сътрудничество между двама колоси – Стравински и Баланчин. Специфична музика, базирана на съвременно пречупени ритми от френския двор, безсюжетност с хореография от дворцовите танци, със свобода на интерпретацията и емоции, което позволява всеки път да изглежда различен.

TheSuzanneFarrellBallet пристигна и със своя диригент, само тук оркестърът ще бъде с госта Лейф Бяланд. С наши изпълнители ще видим и още една хореография – класика за дует в стил Баланчин – „Divertimento Brillante” (премиера 1967). Игран само три пъти, непоказван в Европа,  считат го за премиера.

На сцената свири и пианист, самият Баланчин включително бил изпълнителят. У нас деликатното предизвикателство на координатор между соловото си, балетното и оркестровото изпълнение е поверена на Георги Черкин.

„Дивертименто брилянт” е  отрязък от изчезналия балет „Глинкиана”, спасен и възстановен от Сюзан. (От 2007 г. „Балетът на Сюзан Фарел” се е  наел официално да възстанови по документи, ноти, осланяйки се на собствена памет и опит балетите на Баланчин. Засега са възобновени 9 постановки, от изгубените 465).

Убедителното изпълнение на оркестъра на Софийската опера е с титуляра Борис Спасов: Програмата е деликатна, богата симфонична партитура в Stepping Stones, но плуваме прекрасно в водите на нашия Панчо Владигеров.

И един интересен щрих за сценографията на „Сюита Вардар” (премиера 9 юни 2011) на хореографа Момчил Младенов. Сценографията с картината на Каталина Милева има история. По творбата й „Пейзаж от Добруджа” все още стои случайно полепната пръст от времето, когато платното е било мокро.

„Усетих земята, а в балета ми, това е важен символ”, сподели балетмайсторът. „Дарявам цялата постановка (декори, хореография, осветление) за постоянния репертоар на Софийската опера и балет”. Вече са ни подарени и скъпите красиви костюми, специално шити за „Дивертименто брилянт”. Макар балетите на Баланчин да са под специфичен режим, за дълго остава и „Степинг стоунс”.