Балет на световно ниво. Началото е с "Шехерезада"

„Много се надявам, че широката палитра на балета на Баланчин ще привлече една по-широка публика, вън от традиционната. Това е съкровищница.”

Думите са на Катрин Поузин – американската хореографка, която ръководи трупата на Националната ни опера и балет в новия спектакъл, който може да видим на 19 април „Шехерезада”.

Постановката е в рамките на програмата „Американски балет за България”. Ще имаме възможност да видим за първи път също балетите "Ла Сорс" по хореография на Джордж Баланчин (премиера за Източна Европа) и "Скрябин квинтет" по хореография на американския балетист с български произход Момчил Младенов.

 Представления ще има още на 20, 28 и 29 април.

Инициативата е на сдружението "Кълчъръл бриджис", фондацията "Америка за България" и Софийската опера и балет."Американски балет за България 2" ще подари миниатюрите на родната публика за следващите два сезона и половина, откупувайки лицензите върху хореографията им до 2014 година."Шехерезада" по музика на Николай Римски-Корсаков, боксофисхит в САЩ, е поставен с 26 балетисти от Националната опера от Момчил Младенов и Мирей Фаварел по хореография на Катрин Поузин.

Американската хореографка е работила и в театъра с имена като Мерил Стрийп и Ричард Гиър. На нашата публика е позната с хореографията на експресивния модерен балет "Степинг стоунс", представен миналата година в рамките на "Баланчин и Фарел: Американски балет".

"Шехерезада" е нейната съвременна интерпретация на класическата балетна техника, както и дълбоко женствен прочит на приказната история за една жена, променила своя свят и съдба с нежна, безкръвна революция.

Сега Катрин Поузин работи с българските балетисти. „Балетната традиция в България датира поне от 300 години.” – разказва Катрин - Трябва да споменем Варненския фестивал и влиянието на руската школа. Традицията е стара, но животът тук не е лесен. На балетистите не се предоставя възможност да ходят на масаж, на фитнес, нещо, което е нормално за повечето трупи в Америка”.

Затова пък българските танцьори притежават нещо друго, което Катрин Поузин определя като „дар свише – човек или го има или го няма. Те са отдадени на изкуството и носят в себе си артистичността”.

Хореографката сподели на специална пресконференция по случай спектаклите, че често им погажда номера, давайки им да изпълнят някое много трудно движение, което действително изисква страшно усилие и после рязко се обръща за да види изражението на лицето им.

„В Америка хората обикновено гледат часовника си или изразяват отегчение.- разказа още тя - Но когато погледна изражението на българските танцьори след като им дам сложната задача, виждам на техните лица изражение на напрежение и готовност да се справят с това предизвикателство и само заради това си струва човек да работи тук”.

В рамките на „Американски балет за България” ще можем да видим и"Скрябин квинтет", с хореография на Момчил Младенов. Той ще бъде и на сцената с Виолета Ангелова, която също живее в САЩ, и с двама български балетисти. Петият участник е виртуозният ни пианист Георги Черкин.

Самият Момчил Младенов сподели също за работата си над спектакъла: „Всичко е базирано на подобряването на класическата техника. Хубаво е, че има спектакли като „Лебедово езеро” или като „Жизел”. Те са традиция, история в балетното изкуство. Но както светът върви забързано днес и технологиите невероятно се разгръщат, по същия начин и класическият балет се развива. Човешкото тяло няма предел – колкото повече му даваме, толкова повече то иска. И това е основното, в което искам да убедя балетистите”.

Другият спектакъл, който може да видим е"Ла Сорс" на Даяна Уайт, бивша примабалерина ирежисьор на "Ню Йорк сити балет", оторизиран постановчик на "Джордж Баланчин тръст". Миниатюрата е в характерния стил на знаменития балетмайстор - почти акробатичен балетен танц, изпълнен от изключително бързи, виртуозни танцьори. Наричат го "розовия балет" заради цвета на костюмите на Холи Хайнс, създадени специално за представленията в София. Холи Хайнс 21 години е била главен дизайнер на "Ню Йорк сити балет". Позната като безспорен капацитет във възстановяването на оригинални сценични костюми, паралелно с проекта в Софийската опера, тя работи по продукции на миланската "Ла Скала", Болшой театър и Щатсопера - Мюнхен.