Лицата на душата

Всеки предмет е способен да оживее. В твърдението може да повярваме, след като гледаме спектакъла „На ръба“. Това е втората постановка на театър „Атом“, които станаха известни още и с дебютния си проект „Метаморфози“. Самото име на трупата побира целият метафоричен и символен смисъл, който актьорите са си представяли. Те са Камен Марин, Стефания Георгиева и Христо Таков.

Малко преди представлението им в рамките на (ХИПЕРЛИНК) ACT Фестивал за свободен театър: 1 на 16 ноември в театрална работилница „Сфумато“ тримата застанаха пред Dnes.bg.

Вие сте млада трупа, така че едва ли ще ви е трудно да си припомнете началото.

Камен: Събрахме се в края на 2011 г. През май завършихме един и същи клас – актьорство за куклен театър при проф. Дора Рускова. В края на годината получихме предложение да пътуваме във Франция. Там ни предоставиха правото да направим първия си спектакъл напълно свободно, с наши изразни средства, така както искаме да бъдем. Направихме го за месец и половина и го изиграхме два пъти в страната. Спектакълът се казва „На ръба“ и именно него ще покажем като част от програмата на фестивала за Свободен театър.

Т.е. Франция ви вдъхнови за този спектакъл?

Стефания: Всъщност у нас се зароди идеята за средствата, които ще използваме. Но наистина пространството и природата във Франция (все пак бяхме в едно вълшебно, райско кътче) ни провокира да създадем това, което е в момента „На ръба“.

Доста хора си го обясняват като куклен театър без кукли...

Стефания: Може и така да се каже. Всъщност има една кукла, но „На ръба“ не е точно куклен театър.

В него има театър на сенки, контрасти, маски...

Христо: Има още пластика и пантомима. Това е визуален театър.

Залагате на внушително зрелище, за сметка на думите. Визията по-бързо ли стига до аудиторията или просто това е спецификата на интернационалния спектакъл?

Стефания: Определено визията е тази, която стига по-бързо до хората. Тя прави наистина интернационално самото представление, защото говори с езика на определени метафори, с езика на спомени, картини. Липсват вербални прегради.

Камен: Освен това често зрителят се уповава много на текста и го оставя той да го води. Докато театърът е по-скоро нещо, което трябва да се възприема като една цялостна картина от текст, звук и визия.

„На ръба“ на...

Христо: На ръба на въображението, на всичко.

Т.е. не „На ръба“ на нервите?

Стефания: Това е едно пътуване из въображението на всеки един зрител, тъй като различният човек го преживява по свой начин. Но в това пътуване се навлиза надълбоко в съзнанието.

Взимате си куфар и чадър...

Стефания: Това е основното. Но това са метафори на други неща, които всички си взимаме от живота, който самият е едно пътуване.

Камен: Спектакълът е обобщение на пътя, който всеки един човек изминава, но събрано в 45 минути. За това време сме побрали всички човешки мечти, страхове, стремежи и перипетии, част от живота.

В постановката има и много маски. Както знаем, маската може да скрие истинската същност на човека или да му помогне да свали всичките си предразсъдъци. Притежава двойственост. Какви са вашите маски?

Христо: Използваме маската, не като тази, която прикрива нещо или показва нещо ново, а като персонажи, като характери. Те изразяват свой собствен живот. Те са нашите герои, както се използва маската в театъра. С тях рисуваме персонажите си, образите си.

Като цяло представата за куклен театър в България най-често е свързана с децата. Вашият спектакъл не е такъв.

Стефания: Определено кукленият театър се е променил от това, каквато е представата у нас. „33 години от създаването на визуалния театър в Холандия“ - това прочетохме преди малко на едно листче, а тук още има хора, които го бъркат с куклен. Младите актьори, които излизат от Академията, имат желание да намерят своя свободен език за изразяване на сцена. Те се нуждаят от промяна. Вече и в публиката се вижда, че има раздвижване и интерес. Нещата определено започнаха да се променят.
 

*„На ръба“ може да гледа и публиката в Пловдив. Представлението е на 22 -и ноември в Централен куклен театър.