Мимо от Джанго Зе написа песен за Пламен Горанов

Срещнахме го на последното му (надяваме се за лятото) участие в България - в Ателие 313 на Осмата творческа среща. Мирослав Атанасов, познат повече като Морски или Мимо от Джанго Зе, попя в съпровод на две деца, излезли с него на сцената. Хлапетата потанцуваха на песните му „Мафия“, „Песента за шофьора“ и естествено, не се размина и без „Луди жаби“. Десетина години музикантът живя в Лондон, но имахме щастието в последните няколко да ни вдъхновява с музиката си тук. Ето, че Мимо отново взе решението да тръгне към Великобритания.

Отново заминаваш.

Станаха 3 години, откакто живея предимно в България. По принцип ходя към Лондон поне два пъти в годината. Намерих и група, която е изгряваща и имат доста ангажименти по фестивали. Тръгвам с тях. Опитвам се да си направя някаква равносметка за случилото се през това време. Дойдох тук, заредих се с енергия от срещи.

Тъжно ли ти е, като заминаваш за Лондон?

Винаги. На френски казват, че всяко заминаване е едно малко умиране. Изчезваш от едната реалност, за да се появиш в другата. Ще ми се да можех да направя повече неща. Днес бях и на протест. Отидох, защото се почувствах обиден. Може би ни мислят за идиоти. Вече започвам да си мисля за анархия. Не вярвам, че ще се появи правителство, което ще оправи нещо. Всичко много се е сраснало. Не разбирам от политика, но това, което видях за това кратко време, ми е достатъчно.

В Лондон как се случва комуникацията между обществото и политиците?

Англичаните реагират на решенията на политиците с чувство за хумор, но като дойде ред за протести, не се спотайват – срещу банките имаше открит заговор. Всичко е мафия.

За колко време заминаваш?

До края на лятото. Ще има много интересни фестивали. Най-напред отивам на Гластънбъри, ще гледам Ролинг Стоунс - легендите!

Какво те радваше тук?

Възможността да общувам на български с хората, както и да напиша песни на български.

А какво те натъжаваше?

Загубих много близък приятел.

Пламен Горанов?

Написах песен за него. Тя е една от най-хубавите ми. Щеше да е по-ценен жив, но Господ си знае работата. Да почине на тази дата, да носи това име – все едно е било написано. Никой от приятелите му не е очаквал подобно нещо.

Как виждаш живота си по ноти?

Да се вдъхновявам и от най-малкото и да правя песен за него. Естествено и от свободата.