„Италианката в Алжир“ на Росини с премиера в Националната опера

Комичната опера "Италианката в Алжир" на Росини в стила на комедия дел арте и комиксите поставя в Националната опера швейцарският режисьор Джан Джаноти.

По думите му той е намерил подкрепа за осъществяването на идеите си в сценографията и костюмите на Никола Тороманов - експресивни, изразителни, съответстващи на динамиката и движението в представлението, които носят комичното.

Това е третият оперен спектакъл в творческата биография на театралния режисьор Джан Джаноти, специализирал като асистент на Петер Щайн, Клаус Грубер, Джорджо Стрелер, Питър Брук и в Цюрихската опера.

Премиерните представления в София са тази вечер и на 14 март, а в Швейцария - на 4 април, в ръководения от Джаноти театър "Винтертур" в Щадгартен.

Поканени са директори на много оперни театри в Швейцария и в други страни - перспективата е спектакълът да пътува, съобщи Леа Коен - ръководител на проекта и представител на Агенция за култура "Арденте". Десетдневното турне в Швейцария включва седем спектакъла в различни градове.

Младите артисти, които участват в "Италианката в Алжир", са избрани с няколко кастинга. Проектът е започнал преди две години, още когато директор на Националната опера беше Христина Ангелакова.

В ролята на Мустафа се редуват Петър Бучков и Пламен Бейков. 

Елвира играят Ана Гемеджиева и Елена Стоянова, Зулма -Андреана Николова и Росица Павлова-Инджева. Али е Александър Носиков. По двама са изпълнителите на Линдоро - Арсений Арсов и Георги Султанов, Изабела - Виолета Радомирска и Олга Михайлова-Динова, Тадео - Александър Крунев и Иван Върбанов.

Диригент е Найден Тодоров.

Росини композира "Италианката в Алжир ", когато е само на 21 години. Операта е написана според едни източници за 18 дни, а според други - за 27 дни. Какъвто и да е верният срок, това безспорно доказва ненадминатия гений на композитора, отбелязват познавачи.

Мустафа бей иска да се отърве от своята съпруга Елвира и нарежда на капитана на корсарите Али да му намери красива пленница - по възможност италианка. По щастлива случайност в двореца на бея попада след корабокрушение италианката Изабела със слугата си Тадео. Те са предприели пътуване до Алжир, за да търсят любимия на Изабела - Линдоро, пленен от корсарите.

Мустафа бей е решил да омъжи жена си Елвира за своя пленник Линдоро, като му обещава в замяна да го освободи. Напразно капитан Али го убеждава, че това ще бъде един незаконен брак. Мустафа мечтае за Изабела, а хитрото момиче мечтае за бягството си с любимия в родната Италия.

Под всевъзможни предлози тя успява да осуети сватбата на Елвира и Линдоро и благосклонно приема ухажването на бея. Изабела е готова да изпълни желанията му, но само при условие че Мустафа ще устрои пир, на който ще играе ролята на "папатачи".

Папатачи - обяснява Изабела на Мустафа - наричат в Италия гостоприемния домакин, който посреща с богата трапеза гостите си, но запазва мълчание, независимо от това, което се случва около него. Ако устрои такъв пир, Мустафа трябва да покани всички италианци, които живеят в дома му. Тогава Изабела ще изпълни всички негови желания.

В разгара на веселия пир тя успява да упои стражата, събира всички пленници и ги призовава към бягство. Всичко се нарежда според плана на хитрата италианка. Мустафа е осмян, единственото му утешение е, че все пак с него остава любящата го Елвира.