Йосиф Сърчаджиев - градското момче, което избра селото

Избягал от шумната и динамична столица, Йосиф Сърчаджиев се радва на селския бит и спокойствие. Уморен от темпото на големия град, актьорът живее, наслаждава се на дъха на природата, на спокойствието и тишината, които му дава селото. Големият артист прекарва по-голяма част от дните си в ловешкото село Кирчево. Заселил се е там с жена си от три години.

"От много време усещах, че трябва да се махна от София - този прекрасен град, който за мен беше енергия. Тази енергия обаче стана лоша. За пръв път изчезнах от София, когато усетих, че съм на високо, но равно ниво в развитието си", разказва актьорът пред БТА.

В този момент отишъл да живее в Синеморец. Една година не е работил и след това започнал в Бургаския театър.

"Там бях шест години, с много добро усещане за театър", пояснява Сърчаджиев. Но и там стигнал до това равно ниво, от което бягал. Затова отново се върнал в столицата - направил пиеса в Малък градски театър. Тогава дошла и страшната болест, която той нарича " ударчето". Окончателно разбрал, че не може да живее в този град.

"Тази нервност там ми разгони фамилията", обяснява Йосиф Сърчаджиев. Започнал да търси спокойно място, където може да ходи за риба. Случайно попаднал на една къща в село Кирчево. Била от тези, "направени по калъп, по безумен, скучен начин". "Не познавах никого в това село и нямах усещане, че ще общувам с хората наоколо. И всъщност не го правя. А и на тях не им е интересно с мен. Идеално, чудесно за мен", допълва актьорът.

За да живееш на село, трябва да влезеш в енергията му, защото животът там е по-различен от този в града, разказва Йосиф Сърчаджиев. Ежедневно трябва да се справяш с трудности, свързани с водата, падащи керемиди, копаене на земята, носене на въглища, цепене на дърва. Изобщо, както казва актьорът, трябва да поддържаш атмосферата на селския бит. "Аз обаче съм градско чедо и много от нещата не ги умея, така става трудна моята игра със селото", смее се Сърчаджиев. Допълва, че за него това е удоволствие, тъй като му помага за няколко дни да изчисти мръсотията от съзнанието си.

Животът му на село обаче не пречи на артиста да продължи да работи, да усеща дъха на театъра. Освен, че често прескача до София, където има ангажименти, заедно с ловешките актьори подготвя пиесата "Опечалената фамилия", на която е режисьор. Премиерата е на 21 февруари."Въртеше ми се в душата желание за работа, иначе другото е скука. Тотална скука е животът ни, ако нямаш радост от работата", казва Сърчаджиев.

Решението за тази пиеса не е случайно. Подбудено от влиянието на обществото в момента, от безумната лакомия. Според Сърчаджиев хората са с много цветове в себе си, един от тях е черното, което е с голяма сила. Актьорът е силно ангажиран със събитията в страната. Има ясна позиция и поглед за пътя, по който трябва да върви държавата. През годините, както той самият казва, е отдал много енергия в това да се промени системата. А дали е имало смисъл?

"Как не. Да смениш една ужасна система като комунизма с друга, това е красива работа - любов. Онази система за мен беше неприятна, непонятна и мъчителна. Мислех си, че тя ще продължава вечно, но видях, че вратата се отвори и трябваше да я отворя докрай, за да махна тази система", казва Сърчаджиев.

Според него има все още неща, които трябва да се променят към по-добро. Затова хората не трябва да се отказват, а да влагат силата си заедно. По думите му днешните протести са много по-различни от тези преди 20 години, в които и той самият е участвал. Разликата е в това, че преди целта е била смяна на системата, а сега протестиращите искат да направят нещо, но не по политически начин, което според актьора е невъзможно.

Той обаче вярва, че светлина в тунела има, но не бива да си затваряме очите. "Страх ме е, че някои от младите хора, които имат енергия, ще бъдат изритани от движението към доброто, защото много тъпоглави същества слагат прът в колелото им. Това го има в целия свят. Има незнаещи, нечетящи, невиждащи хора, със затворени очи и уши и те са действащи зли сили. Въпреки това има добро, което ще премине през злото", допълва Сърчаджиев.

За него едно от нещата, които ни помагат да видим доброто, това е театърът. "Една част от обществото се игнорира от театъра. Техниката в света разрушава илюзията в театъра. Аз искам да поддържам тази илюзия, която е приказка.

Децата се превръщат в роботчета. Аз се опитвам да се преборя с това чрез работата си. Дори с идването си в този град, от който хората бягат и няма много публика за театър. Дори на 10 човека да кажа: "Не бойте се, има възможност да се движим към добро" и те да получат моята енергия", заявява Сърчаджиев.

По думите му има много интересни, странни и любопитни млади актьори, които са на много добро ниво. Проблемът според него е, че системата в театъра и киното е все още къща със затворени врати и актьорите се страхуват да излязат от тази къща. Те трябва да намерят в себе си ключа към затворената врата.

Според Сърчаджиев голямото кино в България все още не е дошло. "Има много неща, които уж са кино, свързани с влиянието на света, но няма душа. В театъра не е така. Добрите актьори и режисьори правят добър театър. Проблемът тук обаче е,че няма достатъчно средства за поддържане на театъра. Това е свързано с енергията на обществото", допълва артистът.

Попитан какво е за него щастието, отговаря, че го свързва с раждането на внучетата, с успешна постановка, с прекрасното време, с аромата и красотата на природата или с добрите пожелания на хората към него.

"Щастлив съм, защото в мен има нещо детско, инфантилно. Може би професията ми е такава. Това е свързано и с архетипа в мен." Сърчаджиев не се смята за богат човек. Живее нормално и работи толкова, колкото му е нужно. Не е богат и от към приятели, но богатството му идва от голямата му близост с жена му, Райна, и децата. Богат е и от представите си за света, за който има много светли мисли. Но е и критичен. "Не понасям себе си. Правя много лоши неща в живота си и искам да изчезнат. Боря се със себе си и злите дяволчета в мен. Понякога успявам, друг път - не", допълва Йосиф Сърчаджиев.