За крилатите мечти в "Пилето"

„Пилето” е новият спектакъл, който може да гледаме в Младежки театър „Николай Бинев”.  Постановката е по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър с включени текстове от филма „Великият диктатор”. Преводът на пиесата е на Харалампи Аничкин.

Официалната премиера на представлението е на 2-ри октомври от 19.00 часа на камерна сцена на Младежки театър „Николай Бинев”. Режисьор на спектакъла е Васил Дуев, по сценографията и костюмите работи Мира Петкова.

В актьорският състав на спектакъла влизат Александър Хаджиангелов, Никола Стоянов, Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова.

„Наоми Уолъс е aмерикански драматург, поставян във Великобритания, Европа, Близкия Изток и САЩ. Нейната адаптация на „Пилето” за пръв път е играна в Лондон през март 1997 г.

"Пилето" е пиеса за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата и най-вече за стремежа на един човек да полети като птица.

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получат през Втората световна война. След бойното поле Пилето попада във Военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда психически. Историята прескача от техните ученически години до настоящето.

„....нашите герои предпочитат сънят, бленуването, мечтаенето пред обективния поглед върху сивия свят. И не просто я предпочитат, аизбират мечтата като победен ход срещу Света пълен с алчност, войни, завист и неразбирателство. Да, такива хора като мечтателите неоцеляват на тази планета.

Пилето, Ал и цялата банда герои на времето си не са в съгласие с тази планета. Уортън, чиято е първоначалнатаидея за този полубиографичен, изповедален сюжет е от така наречените „битниците”. Те казват : „Спрете Земята! Искам да сляза.”

И в нашата версия героите не искат да оцеляват в този контекст, в този усложнен свят и затова му обръщат гръб и отлитат от него... Избиратживота в полет, въпреки риска да се разпаднат на атоми в стратосферата, защото знаят, че ще са летели. Ще са имали своя „миг сякаш вечен”.