У-лицата: Една българка на сцената в L.A.

 

Макар да е само на 22 години, Мариета Мелроуз се завръща у нас, за да продуцира филм. Преговорите се водят в студио "Бояна", заедно с чуждестранните й партньори, като  за една от главните роли се спряга Гари Олдман. Все пак, рано е да се каже окончателно дали звездата ще участва във филма, докато не подпише договор. Проектът ще е копродукция между САЩ, Германия и България.

 

Мариета Илиева, днес Мелроуз, всъщност е актриса. Завършва Кралската академия за театрално изкуство в Лондон. Играе на един от най-големите фестивали в Шотландия, където се запознава и с продуценти, които й помагат да намери своето място в Лос Анджелис. Първите дни, когато стъпва там, решава да се заговаря с хората по улиците и да ги пита как се чувстват. За нея е важно да усети духа на мястото, където (ще) живее. И докато е в такъв опознавателен период, среща човек, който охранява сграда.

 

Провеждат едночасов разговор, в който той я въвежда в не така бляскавата страна на града. Разказва й за хората, които се правят на мениджъри и залъгват млади таланти. Показва й бездомниците, които в Лос Анджелис са много. "Те са били като теб. Дошли с мечтата да станат актьори, но виж как им се е стекъл живота", обяснил й мъжът.

 

Мариета не си прави илюзии. Знае, че пътят, който е избрала не е лесен и, че макар хората в Лос Анджелис да са много приветливи, само една грешна стъпка и стоящият зад нея ще я измести. Също така е убедена, че именно там може да разгърне потенциала си. У нас, според нея, е различно, тъй като пазарът за изкуство е твърде малък и хората лесно могат да достигнат своя "таван".

 

 

От съвсем малка сцената я е привличала. Когато е на 4-години, започва да свири на пиано по 6 часа на ден.  Тогава си е мислила, че именно музиката ще е нещото, с което ще се занимава. По-късно, когато с родителите си се мести от родния Бургас в София, се залавя и с театър. Била е в трупата на Венци Кисьов и Петър Върбанов. И въпреки че е с добри оценки в училище и е имала избор да се захване с много други неща, Мариета избира сцената.

 

 

В Англия има периоди, в които й е било тежко. Най-вече, защото не се е гледало с добро око на страната ни. Във времето, когато тя се мести в Лондон, българите не са били допускани до работа, освен ако имат една специална книжка. Усещало се е от многото статии по медиите, че има страх да не би страната да се залее от българи от ромското население. Мариета е била свидетел неведнъж на резки изказвания. Често са я и питали как така е българка, като не прилича на такава, тъй като хората често оприличават сънародниците ни там с ромите. Среща все пак и много нашенци, които са успели да постигнат успехи там. И въпреки че говори брилянтно английски, Мариета все още усеща, че като видят в CV-то й, че знае български, няма да й дадат шанс дори за прослушване, тъй като ще решат, че не може да говори английски с подходящ акцент.

 

А тя говори брилянтен английски. В началото й е било наистина трудно, въпреки че учи английски още от детската градина, след което е в международно училище. Като заминава за столицата на Великобритания й се случва трудно да разбира всичко. Залавя се за работа и след 3-годишен труд успява да постигне британски акцент, но пък сега идва следващото предизвикателство – да го направи американски.

 

 

Поради многото работа, докато е била за 3 години в Лондон, е излизала в нощни заведения едва 5-6 пъти. Най-интересното й преживяване е, когато се е прибирала една вечер от театър и попада в кафене. "Отвън изглеждаше като магазин за дрехи. Стана ми странно, че е отворено толкова късно вечерта и затова влязох.  – разказва момичето - Оказа се, че вечер магазинът се преобразува в клуб и хората могат да се преобличат с различните дрехи, които през деня се продават и да си правят снимки". 

 

 

След като завършва Кралската академия в Лондон, предприема пътуване, в което иска да попадне в друга среда. Изборът й неслучайно попада на Лос Анджелис – меката на актьорите. Заминава с предварително уредени срещи, след като в Лондон посещава семинари – как да пробием в Холивуд или поне как да се запознаем с продуценти. Чува за една организация, която с техни контакти организират срещи за прослушвания. Вече има и установени запознанства от фестивала в Шотландия, където участва. Така, още на втория си ден в САЩ, Мариета се обажда на майка си, само за да й каже, че не възнамерява да се прибира. Вижда как духа на Лос Анджелис е по-различен от всичките места, на които е била.

 

"Хората са много отворени, искат да помогнат и всичко е много позитивно" разказва тя и допълва, че особено добре умее да вирее в среда, където останалите те стимулират да си активен. Мариета е убедена, че за много българи подобна среда може да им се стори прекалена. Всъщност хората в Лос Анджелис съществуват по този начин, тъй като знаят, че за да успеят е добре да са в добри отношения с всички около тях.

 

"Всеки участва в индустрията. Като чуят, че си актриса, веднага отвсякъде те заливат с визитки и покани за събития", обяснява момичето. - В Лос Андежлис е лесно да срещнеш хора, които да те накарат да мислиш, че се интересуват от теб". Все пак момичето е наясно, че излишното позитивно отношение на американците лесно подлъгва, че всеки може да стане звезда. "Тази представа е лъжлива – разказва Мариета - Те ти дават шанс, но донякъде. Ако веднага не се качиш на влака и не започнеш да доказваш, че заслужаваш това доверие, минават на следващия човек”. Запознава се и с много хора, които работят в Uber, а вечер се пробват в киното.

 

Самата тя като пристига там, първата седмица спи в хотел, но успява да се уреди през една платформа, в която собствениците на къщи дават свободни стаи. Там попада случайно на човек, който се занимава с продуцентство и е писал тв и реалити шоута за MTV.

 

"Разговорите ни тръгнаха в една и съща посока. Следва ме късмета на току-що преместелия се", разказва българката -. За месец ми се случиха толкова много магически неща, които за години нямаше да станат, ако бях останала в Лондон".

 

Има трудности, но хубавите новини й помагат да се чувства добре. Сега вече вярва, че наистина съществува американската мечта. Невероятно се оказва и съвпадението, че менидъжрът, с когото подписва договора, е продуцент, работил с Кевин Спейси и Леонардо ди Каприо. Той й праща сценарий на филм, който тя трябва да прочете за три часа и да му прати мнението си. Оказва се, че е възможно филмът да се снима в България и тя се залавя с организацията. "Тук заплащането е много по-ниско от на другите места", разказва Мариета и допълва, че екипът ще е изцяло български.

 

 

Днес Мариета вижда България като една добре развиваща се страна. Среща приятели, които никога не биха оставили родината си, за да се развиват извън границите й и това я радва. "Всичко зависи от посоката, в която искаш да се развиваш" обяснява тя. Надява се, че хората тук забелязват, че за да има прогрес едно място е нужно всеки в него да помага на другите. Като се прибира у нас се опитва да види пропуснатото в театъра. Следи как се развива Васил Дуев в Сфумато, гледа и българския филм "Виктория". Вижда, че вече се дава шанс на младия човек да се развива. Това, което й е странно, че все още в театрите ни има щатни актьори.

 

"Знаеш в кой театър, кой актьор ще играе. Това е политика, която ограничава подбора и влизането на млад и нов талант, а хората, които работят на тези места са наясно, че им предстои следващ проект и така лесно може да спадне нивото.  – разказва актрисата и допълва - В Лондон няма никой на щат. Както режисьорите, така и актьорите са на свободна практика. В един момент може да имаш работа, но след месец, като приключи да се играе едно представление, си отново на пазара. Това качва нивото, адреналина и безсъните нощи. Начинът е по-честен, спрямо всички", настоява тя.

 

Съвсем скоро Мариета отново заминава за Лос Анджелис, където вярва, че ще продължи да се развива. Следващата й стъпка е да си намери агент – задължителен за актьорите там. Това, което й се иска, е да срещне  и създаде кръг от приятели, с които да вървят в една посока.