Силвия Петкова на страната на закона в "Под прикритие" 5

След като е сбъднала мечтата си да е актриса, Силвия Петкова иска да осъществи и следващото си желание, а то е да пътува. Някъде на топло, на палатка. Къмпингар е, обича дивотията, а не да й е луксозно и подредено. И още като дойде първият й почивен ден през лятото, събува обувките и ги обува чак през септември като се връща на работа. Много й се иска да се махне от континента и да разгледа Индия. За там обаче ще й трябват поне месец-два свобода, а сега това не може да стане, защото освен на сцената на Театър София, Силвия е заета и със снимките на пети сезон на "Под прикритие".

Това е последният сезон на сериала, а ти си с главна роля - на топ ченге.

Рано е да говоря, но наистина са ми поверили хубава, голяма роля. Нещо напълно различно от всичко, което съм играла досега. Такъв факт не може да не ме вдъхнови и радва.

Ти си една от най-известните млади актриси. Колко сложна може да ти бъде програмата за деня?

Имало е моменти, в които започвам деня рано сутрин със снимки на сериал. Оттам отивам на репетиции на пиеса. Следобед дублирам филмче в Cartoon Network и вечерта съм пак на сцената да изиграя някое представление. В един ден ми се е случвало да вляза в четири образа. И вечерта се прибирам и се чудя: "Къде е Силвия, коя е, ехо, къде си?". Определено нашата професия е шизофренична.

А коя е Силвия?

Все се обърквам напоследък. От време на време си мисля, че съм абсолютен социопат, вълк – единак. Друг път си казвам: "Стига бе, аз съм толкова жизнерадостен човек, винаги усмихната, позитивна". Вечер съм по средата между тези две крайности. Като си остана сама вкъщи, си давам сметка колко ползотворен ден имам и си мисля: "Добре, това ли е, работата ли е всичко?". Може би вече пораствам и започвам да си мисля за едни други неща. За пътувания. Винаги съм мечтала да бъда актриса. Ето, че съм, но идва ред на новите ми мечти.

Да разбирам ли, че си мечтаеш вече за семейство?

Няма човек, който да не си мечтае, особено навлизайки в 30-те. Вярвам, че като му дойде времето, ще срещна човека и ще се случи.

Всички писаха за теб и Калин. Имаше ли нещо, което те подразни от тези писания?

Знам доста неща от пресата за себе си, които не знаех по принцип. Какво ли не пишат. Дразни ме, че се месят в личния живот на хората. Не мисля, че българският народ се интересува кой с кого е. Актьори сме, не сме циркови маймунки, че да ни пльосват на всяка страница. Дразни ме, че пишат свободни съчинения. Да се обадят и да питат – така ли е, не е ли, вместо да развиват есета на тема – кой с кого е или не е. Иначе да, Калин е огромна част от моя съзнателен живот.

Какъв човек си?

Благодарен за шансовете. И единственото, което си пожелавам, е спокойствие и сигурност. Съдба е всичко, което ми се случва. Родителите ми не са богати и с връзки. Не съм се сваляла с известни хора, за да постигна това, което имам. Благодарна съм и се надявам да продължавам да имам тези шансове, които ми се изпречват на пътя.

Шанс ли беше участието ти в "Непобедимите"?

Спечелих кастинг. Важен опит бе да видиш пет камери, които снимат на лента. Беше много интересно да срещна актьори, които са абсолютно дисциплинирани и опитни. Да видиш как се отнасят с българите и да си дадеш сметка как в България има колеги, които се звездеят, вирнали са си носа и се правят на Господ. Това ме изумява, не го приемам за нормално. От човешка гледна точка също е страхотен пример, че трябва преди всичко да си земен.

После вече може да се възприемаш като професионалист и "звезда", каквото е разбирането у нас за това нещо. Там се срещнах с Джейсън Стейтъм. Стоях на стола на Силвестър Сталоун, а на мен от години наред ми викат "Силвестър”. С Джейсън имахме кратък разговор, но разбрах, че жена му пристига на следващия ден и нямаше как да продължи нашата комуникация.

Цялото интервю със Силвия Петкова четете в Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.