У-лицата: Иван Юруков нащрек за своето "Ку". Лови, каквото може

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

"Пилето, когато казва Ку"

"Всеки човек прилича на някое пиле. Полковникът е наперен и изкукуригал. Има свраки, хвърчиопашки, които кряскат и се бутат, където не им е работата. Има гълъби – кротки, има ястреби – хищни. Има и орли. Орлите са на изчезване".

А в "Пилето, което казва Ку", героят на Иван Юруков може да говори с птиците. Затова пък трудно се разбира с хората. Героят се е заредил с пистолет, куфар и стълба, по която се качва. И слиза - в зависимост дали житейските му перипетии вървят напред или назад. Покрай тях си събира багажа или се освобождава от него, а също и понечва към пистолета. Насочва го към себе си или...

Също така често му се (при)чува "Ку". Едно и също, но контекстът на различните истории му придава нов нюанс. "Ку" пък се оказва онзи енергиен крясък, който движи човек напред и го надъхва с надежда или го стяга за гърлото, без шанс за промяна.

Моноспектакълът на добре познатия ни актьор от трупата на Народен театър "Иван Вазов" е базиран на разкази от сборниците "Малкото име на дните" /2012/ и "Тиква!" /2013/ по Александър Урумов. А актьорът влиза и в ролята на режисьор. На музиката пък се доверява на избора на Михаил Шишков-баща.

"Пилето, което казва Ку" гостува в лятно кино "Орфей" в Пловдив, а в София може да го гледаме на 28 юни в Нов театър НДК от 19:30 часа.

"Пилето, което казва Ку" е първият моноспектакъл на Юруков, който си прави равносметка какво е да си сам на сцената.  

"Различното е в това, че имаш само себе си. Когато играеш в пиеса с колеги пак разполагаш със себе си, но можеш да намигнеш на колега и той да продължи".

Актьорите умело си партнират. Един излиза от сцената, но влиза друг. 

"Докато тук яхваш ракетата, запалваш фитила и трябва да стигнеш до края по начин, че да ти стигне горивото", споделя Юруков.

Режисьор или актьор?

Да режисираш себе си едва ли е лесна задача. Но Иван разкрива, че не усеща границата между актьора и режисьора в моноспектакъла. 

"Не го разделям. То е симбиоза. Работиш в монологичен текст и изхождаш изцяло от вътрешното си усещане как да изглежда. Резултатът се появи от самосебе си". Актьорът не му се противи. Дори, напротив. Доверява се на интуицията си.

"Не мога да кажа от 14:30 до 16:20 съм режисьор, а от 18:00 съм актьор, сценограф или композитор", разказва актьорът. Интуитивно се появява и музиката, покрай срещата му с Михаил Шишков-баща. Двамата разговарят. Избират репертоар.

"Пасна точно, където трябва и се обособи палитра от настроения, а в синхрон с текста се създаде общ облик на спектакъла", описва още процеса Юруков и допълва: "Нямаше място за режисьор. Постановката просто се роди. И аз като акушерка трябваше да му помагам. На това казвам доверие. Това е необходимо на един спектакъл, независимо дали си сам или си партнираш с колеги. Ценно е да има доверие в сбъдването, в случването, в съавторството".

Началото

"Мислил съм си много пъти как става така, че дадена роля се появява в точния момент и точното време. Какви са тези стечения на обстоятелствата, откъде произтича тази ирония: Защо четох "Престъпление и наказание", например? Защо се появи Разколников в живота ми и години по-късно го играх? Не знам, не съм го търсил. Той сам ме намери. Това е друг коридор на акушерството. Идеята стои някъде и минава близо, а сетивата те карат да отвориш тази врата и да надникнеш. Не мога да кажа кога точно става това. То е като вдъхновение. Постоянно дебне, а артистът трябва да е нащрек и да лови каквото може. Защото понякога може и да не може".

Актьорът е убеден, че през цялото време на това пътешествие творецът трябва да поддържа в себе си стриктна хигиена да се възпитава в доброта и красота и когато дойде такъв момент да сподели своята изградена чувствителност към възприемане на света в спектакъл, картина, музика.

Промяната

"Човек се променя. "Човекът" е като стадо. Пуснеш го някъде и той ту-па-ла-ру-па-ра си отива там, където е дошъл", цитира актьорът и излиза от роля. - "Човек се ражда с определени таланти. От него се иска да ги развива, без значение какви са. По пътя му се случва да ги загърби. Готов е доброволно да се включи в схема и да забрави да погледне звездите или да чуе птиците. Връзката е заглушена, спира! В един момент се случва нещо в живота му, който го връща към талантите му, особено ако е мислещ. Връща се там, откъдето е дошъл".

Любимият момент от постановката е: "Ще стрелям, ама друг път". "Представяш ли си, ако този пистолет гръмне наистина и в него има истински патрони? Сигурно аз ще съм го заредил, защото нямам сценични работници, нито колеги на сцената".

И така да усетим труса, опитващ се да ни отърси от онези мисли, които ни затварят в собствения ни капан и да видим действително, че от нас зависи да сме по-добри и откровени един с друг.

А героят му е на ръба на равносметката, на кръстопътя. Има възможност да избира. Затова пък хората около него са на ръба на нервна криза, а той ги имитира и хладнокръвно съзерцава.

Наградите

Иван Юруков има множество номинации за различните си роли, като последната е за участието му в "Майстори". Затова пък актьорът вижда предизвикателство във всяка от тях. Убеден е, че те никога не се повтарят, а най-важното за него е, че е щастлив от това, което прави, независимо дали има отличия или не.

"Всеки творец тръгва с тайното пожелание да удовлетвори себе си преди всичко. Пък после кой видял, кой разбрал...", отбелязва той.

Всъщност не отличията са значимите, а удовлетворението. Той го е достигнал.

"И сега какво? Край? - учудва се той - Не, напротив, винаги има накъде да се отиде. Процесът на надграждане на образа не свършва с идването на премиерата. Той се случва и чрез публиката. Взаимно извървяваме пътя. Не знам дали мога да си позволя да говоря за зрителите, защото е много отговорно, но и те имат нужда да минат по този път. Случва се натрупване, затова и много трябва да се внимава какво й се представя".

А извън сцената актьорът обича да се гмурка. С шнорхел и плавници около някоя река. И да си мисли за своето "Ку", което му "чурулика" да върви напред.