Актьорът без маска в "След репетицията"

   Ингмар Бергман е сред творците, които най-ревностно вървят по следите на човешката същност. Умело сваля маските в обществото, тръгвайки от семейството, приятелите, най-близките. Подобно надникване в душата ще усетим и в постановката "След репетицията", където на прицел е артиста.

Спектакълът под режисурата на Валентин Ганев може да гледаме на камерната сцена "Миракъл" в Театър "Българска Армия". Камерната постановка описва детайлно взаимоотношенията между актьор и режисьор. Изследва провокациите, които ги сблъскват както на сцената, така и зад нея. Опитва се да открие границата, от която актьорът излиза от роля, за да навлезе в реалния живот и изобщо възможно ли е това.

"След репетицията" среща възрастен режисьор (Веселин Ранков) с младата актриса (Гергана Плетньова), на която е поверил и главната роля в постановката си. Влюбеността в нея и спомена за покойната й майка (Стефка Янорова), която отдавна е обичал, свързва тримата персонажи в невъзможно да бъде избегнат конфликт. Огледални повърхности, дело на сценографа Красимир Вълканов, се раздвижват на сцената, за да позволят на всеки от образите да види своето отражение и да потърси същността си.

Лицето на театъра през погледа на творци от различни поколения го показват прашен, отегчен, себичен, пълен с тайни и лицемерие и същевременно превърнал се в единственото им убежище от реалността.В постановката ясно си личи и влиянието на Бергман от шведския драматург Аугуст Стринберг.

Слабо автобиографично това е откровен текст за коризията на времето. "Ти и татко  сте на една и съща възраст?" , подхвърля между другото младата актриса към режисьора. Той пък лъкатуши между надеждата да се отдаде на чувствата си и познанието за усложнеността, в която биха го вкарали.

Валентин Ганев прави реверанс към Бергман и неговия филм "Персона" ( 1966 г.), в който сюжетът – отново камерен, изследва сложността на човека с безмилостно близките планове на Лив Улман и Биби Андершон. На сцената Ганев доближава Плетньова и Янорова, изправяйки ги една до друга и същевременно усложнявайки отношенията им с роднинска обремененост.

Постановката е посветена на стогодишнината от рождението на Бергман, който афористично определя пиесата като "моя откровен опит да бъда откровен".  Костюмите са на Мария Диманова, музиката - на Слав Бистрев. Може да се види на 27 януари, 6 февруари, 23 февруари и 27 февруари от 19.30 часа.