На опера в Народния театър

На 5 юни Държавна опера-Стара Загора гостува за втори път на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. След миналогодишното успешно представяне на операта „Бохеми“, изборът на Старозагорската опера за тази година е спектакълът „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Донцети. 

„Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, емоционално написаната музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат интереса на изпълнителите и вниманието на публиката повече от 180 години (премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година).

Спектакълът на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след премиерата му на 5 декември 2015 година, с който бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство, Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. А през месец септември, постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио.

На 5 юни от 19.00 часа „Лучия ди Ламермур“ ще бъде представена за първи път в София. В главните роли ще чуем Емилия Иванова – в сложния образ на Лучия. Свилен Николов – ще се превъплъти в ролята на нейния брат Енрико Аштън, Назар Тацишин от Украйна ще се представи в ролята на изстраданата и въображаема любов на Лучия – Едгардо, Юлиан Константинов ще пресъздаде Раймондо. Участват още: Георги Динев (Артуро), Пламен Долапчиев (Нормано), Нели Нечева (Алиса); оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”, Детско-юношеска студия за опера и балет „Маргаритки“.

На диригентския пулт Ивайло Кринчев. Режисьор Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо (Италия). Диригент на хора Младен Станев. 

Какво определя като необикновена постановката на операта „Лучия ди Ламермур” на Старозагорската опера? Ето какво отбелязва в своя обзорен материал журналистката Августа Манолева от 4 декември 2015:

Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед.    
Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят.

И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност.

В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност...

Костюмограф е италианецът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера. У нас работил вече в екип с Огнян Драганов и в Операта в Русе. "Направил съм костюмите според режисьорския замисъл – Лучия е луда още от първата сцена. Все едно около нея всичко са фантазии. Видяно единствено и само през нейните очи. Костюмите са от епохата след 1543-та година, борбите между Англия и Шотландия, когато на престола се качва Мария Стюард. Респектирани сме от текста, музиката, както и от романа на Уолтър Скот, който възстановява една стара история, вплетена в либретото на операта. За първи път направих заглавието в Рим. Костюмите винаги са свързани с режисурата. А в Италия тя беше доста стара и уморена – разказа Салваторе. Тук е съвсем различна, затова всичко създавам като за в друга ситуация. Едно от важните неща при създаването на костюмите е историческият начин на кроене. Рязането на платовете е по оригинални шотландски кройки". Разбира се това кроене е прекарано през неговата идея, през идеята на режисурата и на материалите, които се използват. Ушити са 92 мъжки и дамски костюма, за които е използвано 1259 м. основен плат, а за шевиците, украсите и дантелите – 2100 метра.

За главния диригент Ивайло Кринчев  "Лучия" винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства в афиша на оперния театър. А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети... 

Това е четвъртият път, в който режисьорът Огнян Драганов поставя заглавието. От дебютът му в Националната опера, София, 2002 година; през Колумбия, Меделѝн – вторият по големина град, 2006; Букурещ 2007...Всичките постановки са абсолютно различни една от друга. Обединяващо е само заглавието "Лучия ди Ламермур" (1835), призната за най-добрата опера на Доницети, наскоро след написването й... 

Предварителна продажба на билети:

На касата и в билетния център на НТ „Иван Вазов“,

онлайн http://www.theater.bg/

онлайн и в разпространителската мрежа на www.eventim.bg