У-лицата: Йоана Буковска-Давидова изследва демоните ни

"Променяне"

18 г. след появата й като професионална актриса на сцената, Йоана Буковска-Давидова е готова и с първия си моноспектакъл. Едно театрално "пълнолетие" я дели от момента, когато играе в постановката на Младен Киселов "Есенна соната" от Ингмар Бергман в Театър 199. Тогава влиза в образа на Хелена и получава номинация "Аскеер 2001" за поддържаща женска роля.

Този път Буковска отново е на сцената с постановка, вдъхновена от Ингмар Бергман. Само че гледната точка е на Лив Улман. Именно книгата на норвежката актриса "Промяна" се оказва вдъхновението за моноспектакъла, който Йоана кръщава "Променяне".

"Почувствах, че съм готова на тази едновременно много отговорна, вдъхновяваща и плашеща всеки актьор крачка, наречена моноспектакъл. Реших и заглавието да не е "Промяна", както е в превода на книгата на български, защото за мен това определение е константна величина. Името на Лив на норвежки означава живот и тя изследва именно живота като процес. Реално всичко наоколо и вътре в нас постоянно се променя. Така е и в спектакъла. Всяка следваща сцена сякаш противоречи на предишната, но без да я обезмисля, а като надгражда стойността и смисъла й".

Инспирацията, идеята, драматизацията и визията в този спектакъл – хибрид между театър и кино, е на Йоана Буковска - Давидова. Началото на представлението е дадено с покана към зрителите да включат смартфоните си и да ги използват по време на спектакъла. Телефоните, които досега са били "врага" в театралната зала, за пръв път ще бъдат използвани като инструменти за създаване на друга, допълнителна реалност. Така те от личен атрибут, се превръщат в общ инструмент, целящ консолидиране на присъстващите в тетралната зала. "Променяне" има амбицията да промени възприятието на всеки, който ни се довери да преминем заедно през това пътешествие, в много аспекти – не само общочовешко, не само личностно, но и като свързване -  единение между присъстващите в залата", разказва актрисата.

Има и 3D Mapping, откъси от филмите на Бергман с Улман, плюс присъствието на актрисата на сцената.

"Наслагват се поне три реалности, които превръщат главата на зрителя в Латерна магика - ако използваме езика на Бергман – където се проявява четвъртата - онази, търсената от нас реалност: на собствените му субективни и емоционални преживявания".

По думите на Буковска, тази многопластова реалност пробужда подсъзнателни процеси у всеки, които човек не обича да споделя открито. "Променяне" също така разширява и възприятието ни за театралната реалност, като наслагва много киноелементи, към живото театрално присъствие на сцената. "Искам водещият код на представлението да е определението Живот. Самият спектакъл да е като животворна глътка, като розово хапче за душата, което има вкус на черен шоколад с парченца карамел в него. За мен това е вкусът на усещането за света през очите на Лив Улман. Това е като шоуто на Улман, подобно на Стендъп комедията, но в стилистиката на топлото, човешко споделяне. Влизаш един в залата, но излизаш променен, заради споделеното емоционално взривяване, което сме преживели заедно . Ставаш неразделна частица от нещо, което ни се е случило на всички, вътре в залата. Целта ни е една – да се срещнем и обединим всички в сферата на духа", отбелязва актрисата пред Dnes.bg.

В спектакъла има и противопоставяне на света на възрастните със света на детето, което както за Улман, така и за Буковска е базисен процес.

"Чрез този спектакъл търся общовалидното за хората, чрез тези два великана в изкуството, които се осмеляват да прекрачват определени граници в саморазкриването. Бергман и Улман като творческа комбинация за мен винаги ще останат като криптолози на бъдещето, което ние живеем днес. Техните филми са създадени миналия – 20ти - век, и чак е стъписващо колко точно представят нещата, които днес ни се случват като човешки същества, в съвременния социум", обяснява Йоана и допълва, че именно като показва нелицеприятната страна на човека в творчеството си, Бергман се опитва да излекува раните, които също носи още от дете.

Всъщност смелостта и упованието, че е дорасла за подобен проект идва след превъплъщението й като Виолета Захариева в "Откраднат живот". "С Виолета разбрах колко много съм научила в и за професията си и имах огромно желание да го проведа отново този диалог с публиката, но вече на живо, чрез сценична изява и то под формата на моноспектакъл. Да го споделя с хората и в театралната зала, това, което ни се случи със зрителите пред малкия екран", споделя тя.

Процесът

Подобно на репетициите на "Есенна соната", така и усилената сценичната подготовката за "Променяне" става по Коледа и Нова година. И първият спектакъл излиза в началото на новата година, така и моноспектакълът е с предпремиерни дати за София на 9 и 10-и януари 2019г. в Нов театър НДК. "И оттогава ми остана усещане, че Коледа и Новогодишните празници те изпълват с допълнителна светлина, надежда и очакване, че работата, на която си посветил времето си по празниците, вместо на семействата ни, ще ни възнагради с радостта, като от истински Коледен подарък ,когато преставлението се превърне в безкраен празник на сцената, вечер след вечер... Това ми се случва отново, сега, и с "Променяне". Буковска и екипът на моноспектакъла са по 12 часа на сцената и зад нея, без почивен ден. "Добре, че близките ни са достатъчно добри и разбрани същества, за да ни обичат и подкрепят такива каквито сме, в нашия занаят. Но пък когато сме вкъщи вярвам, че даваме всичко от себе си и показваме най - светлата си страна, именно защото се чувстваме пълноценни в професията си. Между другото това са думи на Лив Улман и аз заставам изцяло зад тях", отбелязва тя.

По думите й спектакълът има остро социално звучене – за това, какво е да си жена днес.

"Написано е през 70-те години на миналия век, звучи ужасяващо актуално днес. Почти нищо не е мръднало в обществото ни от тогава! Проблемът за мястото на жената в семейството и в йерархията на днешния мъжки свят, е сложен на масата. Заплащането на жената и мъжа все още е различно, въпреки еднаквите позиции и квалификации, които имат. Това е общовалидна истина за цял свят, не само за България. Продължава да се налага усещането, че жената трябва да е домакиня, а не да има големи амбиции да се реализира с потенциала на личността си. А ако искаш да работиш или имаш нуждата да го правиш, защото си самотна майка, каквато е Улман реално, трябва да се чувстваш виновна, защото според обществото и неговите норми, мястото на жената е вкъщи при детето. Самата Улман така го е казала в своята книга "Промяна", разказва Буковска и допълва - "Насилието е друга голяма тема, която се наложи да съкратя силно в драматизацията ми, но аз самата съм много активна във всички видове български каузи срещу насилието, независимо дали става дума за жени, за деца, за животни... Защото всичко започва от детството. Не говоря само за физическото насилие, а и за психическото, за емоционалното санкциониране,  за вменяването на вина или пък че не си способен да разбереш, защото си малък. Да пречупиш вярата и волята на духа у едно дете е най-страшното нещо, което за мен е непростим родителски грях. Никой реално не съумява да бъде съвършен като родител, колкото и това да стои като свръх- задача пред всеки един от нас. Но ако дететото присъства на физически сблъсъци между родителите си, кое ще го спре да не го прилага тези поведенчески модели в собствения си дом, когато порасне. В постановката се акцентира на тази вътрешна персонална промяна, с която всеки от нас трябва да порастне, за да преодолее моделите от собственото си детство и да се спре щафетата на поколенията в грешната посока".

Ролите

Преди да стигне до моноспектакъл Йоана Буковска - Давидова осъзнава, че най-трудното е да се осмелиш да се изправиш пред самия себе си. "Трябва личните ти демони дотолкова да избуят, че не се чувстваш сам на сцената и да осъзнаеш, че имаш много партньори, там, вътре в теб, с които ти самият може да водиш различни диалози и то пред публика. Говоря в кръга на шегата, но това е и истината за мен. Когато спреш да се възприемаш само като част от цялото на сцената, с длъжностна характеристика на артист – изпълнител, а почувстваш, че цялото, за което се говори от сцената, се съдържа във всяка частица от теб, ти е време да направиш моноспектакъл. Това е въпрос на вътрешна сигурност или несигурност на актьорското самосъзнание за личен капацитет - какво и как искаш да споделиш с хората в салона. Всъщност в един моноспектакъл никога не си сам, защото зад кулисите винаги имаш подкрепата и плътното партньорство на целия технически екип. При мен те са около 4-5 души.

Що се отнася до ролите, Йоана винаги изследва докъде стигат собствените й граници. "Избирам роли, които са далеч като светоусещане от мен самата. Приемам ги като различен вход към живота, като изходна точка на жена, която съвсем не е моята". Вдъхновява се от идеята да изживее чужди животи , без да носи реалните последствия от техните избори, за които разказва даденият сюжет. "Моите героини обикновено са нелицеприятни. И със сигурност не са добри момичета", обяснява Йоана и допълва, че е особено важно в такива моменти да прекрачи собствените си стереотипи – кое е морално и кое не е и да защити този човек пред себе си, за да го изиграе без повърхностна преструвка.

"Приемаш временно, че това е твоята действителност и живееш, т.е. реагираш и правиш избори, от тяхната гледна точка", разказва тя. Това със сигурност се отразява и в собствения й живот. Хора от обкръжението й споделят, че докато е Виолета в "Откраднат живот" за малко е била различна в реакциите си. Няма и как да е иначе, тъй като тя става част от нейния жизнен път в продължение на 2 години. Няма как Виолета да не я обсеби, след като снимките са по 12 часа на ден, а докато разработва и се потапя в образа, Йоана краде часове и от съня си всяка нощ.

"Приучаваш се да гледаш на света през нейната призма и това ме направи много тъжен човек, защото започнах да виждам живота от тъмната му страна – онази, която Виолета беше препочела,за да се реализира каато личност. Сега, чрез Лив, която е много светла, всеотдайна и уютна душа, нещата започнаха да се променят и да се балансират в мен. Самата Лив Улман споделя в свое интервю: "Исках да напиша "Промяна“ като разговор между двама души. Да кажа нещата, които мисля за света и човека от гледна точка на жената. А жената, която познавам най-добре, съм самата аз. Споделила съм своя житейски опит. Не, че се познавам твърде добре, но знам някои неща за себе си. Знам и някои неща, които хората смятат, че съм".

Този моноспектакъл е история за актрисата, която не е само Лив Улман. А мога да бъда и аз, и всяка друга, която изповядва същите светоусещания, същите разбирания за актьорството, за смисъла на човека днес и сега.

"Най-важното, заради което вярвам,че хората ще дойдат в залата, е за да споделим същата емоция, която преживяхме с Виолета в "Откраднат живот". Но този път ще е по-светло. Обещавам!"