У-лицата с Диди Семова: Кризата в културата е преди изолацията

Повече от месец сме в извънредно положение, а един от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с Димитрина Семова - артист на свободна практика.

Творческите й търсения са свързани с куклите. Не защото ги обича от малка, а защото зад тях разкрива разнообразните лица на човека.  Диди Семова завършва кукловодство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Била е години част от трупата на куклен театър "Стара Загора", както и е играла на сцените на театрите във Варна, Добрич и Силистра.  Тя е и асистент - режисьор на "Кармина Бурана" в ТМПЦ Варна. И макар да играе с петрушки, дорчета, явайки и естрадни, предпочита марионетки, защото са с изящни движения, а и се водят по-трудно.

Не обича да свързва това сценично изкуство само с най-малките зрители. Отдавна е наясно, че то много точно се заиграва с живата и неживата материя, за да впечатли и вече порасналите. Самата тя предпочита визуалния театър, но й е доста добре и пред най-младата публика. Като едно от най-любопитните й участия е в спектакъла на Теодора Попова "Трите прасенца", където тя изиграва и трите наведнъж. Любими постановки са й "Снежната кралица", "Слънчев лъч", "Котки", "Безсъние", "Как беше изобретено летенето".

Също така й харесва и да показва магията на театъра на децата като води няколко театрални школи. Любимият й сценичен жанр е мюзикълът, тъй като според думите й в него всичко е събрано на едно място -  текст, сюжет, музика, игра и танц. И заради това завършва и Музикалната академия музикално сценична режисура. Времето, в което живее в изолация, приема като нещо, което ще отмине, но ще ни позволи да отсеем истински ценното за всеки от нас. 

Водиш кукли, чувствала ли си се ти кукла на конци?

Мисля, че всеки в даден момент се чувства така - да изпадне в неприятна ситуация и да няма контрол над нея. Може да се каже, че на всички наскоро ни се случи подобно нещо.

Мислиш ли, че някой ни вкара в някакъв странен филм с това, което се случва?

Едва ли филмът е един, но ако е така звучи като "абсурдна трагикомедия". Нещо средно между ранните филми на Уди Алън "Вземи парите и бягай", "Радио дни" и филмът на Мел Брукс "История на света".

Как живееш днес? Какво бе вчера?Очаква се скоро да отворят театрите?

Днес живея добре, но не заради нелепата ситуация, в която ни поставиха, а заради хората, с които съм заобиколена. Слава Богу, около мен няма болни и сега  ценя момента да обръщам внимание на близките си и да имам повече време за себе си. До вчера всеки си правешв планове поне за година напред, а сега всичко се срина... Хората настръхват, когато някой до тях кихне. Естествено, плановете за бъдещето се промениха. Всяко следващо утро ще е по- трудно от предното, защото няма нищо по- лошо от страха и неизвестността. И все още не знам кой ще влезе в театрите и киносалоните скоро.

Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата на сцената, няма я сигурността, какво има?

Има хаос. Превръщаме се в нещо, което не сме или сме се опитали да покрием. Искаме да протестираме, но не смеем да го направим. Всеки около мен се замисля с какво друго би могъл да се занимава, за да оцелее. Наскоро научих, че колега-музикант редял плочки. При това се справя доста добре, та едва ли е от вчера.

Какви са плюсовете и минусите за теб от тази ситуация?

Гледам спектакли, които преди нямах възможност да гледам. На живо е по-хубаво, съвсем различно. Започнах да водя театрални и музикални курсове "online". Разстоянията между хората придобиха други измерения.

В днешно време всеки говори за криза в здравеопазването, икономическа, а има ли и духовна?

Има, разбира се, но всичките тези кризи са от преди пандемията. Сега виждаме последствията от тях.

Как се излиза от това, в което сме сега?

 Живея с мисълта, че хората ще променят нещата към по- добро, че това, което е днес- утре няма да позволим да се повтори. Защото, както е казал Радой Ралин: "Бъдеш ли роб- нищо не можеш да станеш, освен Езоп".