У-лицата с Яна Добрева: "Винаги има План Б"

Снимка: Иво Орешков

14 / 14

Спектакълът, който може да видим на  10-и и 11-и декември, от 19.30 ч., Сити Марк Арт Център анализира причините, довели до личната духовна криза и празнота. За зависимостите, като опит за бягство от реалността и болката, и личния духовен опит като един възможен изход, оказал се спасителен за стотици, разказва драматургът на спектакъла Яна Добрева.

Живеем във време, в което сякаш сме част от нечий сценарий. А когато неизвестните са толкова много, хората лесно се поддават на депресията и се изправят пред сложни психични конфликти. Напоследък много се говори, че все повече хора в условия на пандемия посягат към алкохола или друг вид зависимост. Вашият спектакъл "План Б" разказва именно за различните зависимости, чрез които си мислим, че може да избягаме от действителността.

Навън винаги е неизвестно. Затова хората и преди пандемията посягаха към дрогите, но в България говоренето по тези теми продължава да е приглушено. А докато си шушнем под сурдинка, мащабът на кошмара, който причиняват тежките зависимости, се разраства, опожарявайки все повече домове. Алкохолизмът и другите му производни са състояние на тялото, ума и духа. С алкохола и останалите наркотици винаги се бяга от реалността и винаги се пълнят празнини в душата. Вместо със смисъл, с боклуци. Това е световна катастрофа, резултат от състоянието, в което се намираме като човечество - искаме и искаме, но все не ни е достатъчно. Ненаситно жадни сме, недоволни, разтревожени и нещастни. Въобще сме в хватката на прогресиращото заболяване "материализъм", което ни разхожда из моловете с надеждата най-сетне да си купим това, което ще ни направи трайно щастливи. Пропускаме обаче, че там не продават каузи, неегоистични цели и идеали. Няма щанд с проспекти за пътуване навътре в себе си, където са истината, спасението и вътрешният мир. Така че тежките зависимости са просто симптом на цялостното ни духовно боледуване и разтърсват тежко, с надеждата да ни събудят. Звучи странно, но е факт – зависимостите са и огромен шанс. Те превръщат всичко и всеки, до когото стигат, във фронтова линия, от която няма как да дезертираш. Или умираш в някоя канавка, или се пробуждаш, осъзнавайки, че докато гледаш само навън, там все ще е несигурно и пълно с неизвестни. Значи трябва друга, по-висша гледна точка, през която да осъзнаеш себе си и как присъстваш в живота си.

Как дойде идеята за този документален спектакъл?

Идеята е на Михаил Милчев – прекрасен актьор от трупата на Театър "София". Той ме покани на това много дълбоко гмуркане. Стигнахме до дъното на проблемите със зависимостите и изплувахме на сцената на Сити Марк Арт Център, дишайки по нов начин. Много съм му благодарна за нелекото пътешествие. Не беше възможно да изслушаме историите на алкохолици, наркомани и комарджии без задушаване и без силна болка. Болеше и докато превръщах животите им в пиеса. Но Михаил Милчев знаеше какво иска, знаеше как го иска, знаеше защо го иска. И го направи.

Разкажете повече за постановката - кой участва в нея, колко време работихте по създаването й.

От първия ни разговор измина около половин година. Изумително е да следиш процесите на създаване - винаги е като зачеване, бременност и раждане на дете. Тръгва от мисли, после се изрича, преминава към други хора, които се вплитат в ефирната крехкост на идеята. И започва да добива форма. "План Б" е резултат от вдъхновението, възторга и мощната енергия на Михаил Милчев, които летяха на чумавото време, недостизите и цялата външна несигурност. С очите си видях тъкмо това, за което говорим – вътре и вън са независими категории. Ако творческата ти палка е насочена към съзидание на нещо, по-висше от теб самия, Небесата не те изоставят и проправят пътищата ти. „План Б“ не е спектакъл, в който да изпъкнем ние. "План Б" е съкровена изповед на целия екип, който разказва страданието на хора, преминали през пустинята на бездуховността, но стигнали до оазиса на спасението – пълноводен и препълнен с неземни съкровища. Композитор е носителят на "Икар" Милен Апостолов. Автор на дигиталната картина, която е главно действащо лице, е Петко Танчев. Хореограф е Велислава Цветкова-Дипчикова. Актьорите са Димитър Пишев, Георги Димов, Борис Коев, Гергана Либова, Ивета Маринова, Светлина Станчева. Те са съвсем млади, умни и чувствителни, талантливи са и макар и току-що проходили в професионалния си път, вече държат театрални награди в ръцете си. Не изглеждат главозамаяни, което говори, че са чудесни момичета и момчета, които ще вървят смирено и достойно по театралния си път.

Споделете за спецификите на документалния театър и какво го различава от традиционния.

"План Б" е документален дотолкова, доколкото е изграден върху интервюта с действителни хора, преминали през бесовете на алкохола, наркотиците и хазарта. Те са извършили най-трудното: срещнали са се със собствените си най-тъмни сили и са успели да се оттласнат от дъното, за да се изкачат към Светлината. Документален или традиционен театър, все едно. Важно е какво се казва от сцената. А "План Б" казва, че има изход и от най-безизходното и че силата да се изправим и да изберем доброто винаги е в нас.

Всъщност хората със зависимости живеят в изолация много преди пандемията. Вашият спектакъл се позовава на реални истории на истински хора. Как стигнахте до тях и успяхте да ги накарате да разкажат за (може би) най-трудната и лична част от живота си?

Възстановените зависими са спасени хора. Те са се запознали със себе си. Разходили са се до най-ужасното, на което са способни и са събрали всичкия си кураж, за да преминат през чистилището на грешките и греховете си. Смели, светли и добронамерени са. И напълно честни. С лекота разказват за миналото си, защото не се срамуват от него. Стъпили са върху собствените си земетресения, преодолели са загубите и разрушенията си, овладели са умствения и емоционалния си свят, поправили са щетите, които са причинили по време на активната си зависимост, преосмислили са целия си живот, всеки ден се стараят да надмогват егото си и да живеят давайки, а не получавайки. С благодарност надграждат себе си и са завидни граждани на обществото ни. Дай боже всекиму!

В днешно време като че ли може да си позволим всичко, да намерим всичко и крачката до която и да е зависимост изглежда по-лесна, по-малка. Надви ли консуматорството духовното и това ли всъщност е най-голямата предпоставка да станем зависими?

Да, точно така е. Имаме толкова улеснения в ежедневието си, но не ставаме по-щастливи. Което пак казва само едно: щастието не е някъде там, зад баира. Щастието е вътрешно състояние. То е тук и сега. И е духовна субстанция. Да не искаме повече, отколкото имаме. Да сме благодарни за всичко, което имаме. Да ни е достатъчно. Да осъзнаваме, че сме част от едно цяло и че сме парченца от многомилиардния пъзел човешки същества, които се лутат насам-натам по земята – всяко различно, своеборазно и прекрасно по своему. Да не се бием с другите парченца, за да заемаме мястото им – така само разместваме пъзела. Да осъзнаем границите си, да спрем да ламтим и да даваме най-доброто, на което сме способни. Вероятно това е духовно осъзнаване. И само то противостои на консуматорската ни цивилизация. Очевидно е, че тя изграби и изсмука всичко под слънцето и вече е напълно изчерпана. Ясно се вижда и полудяването на света. И още  по-видно е, че се налага спешно да потърсим други устои. Оцелелите и възстановени зависими са късметлии в това отношение. Те са открили План Б – аварийния изход от днешното безумие.

А има ли изобщо независими хора?

Не. Но целта не е да сме съвършени. Смисълът е да вървим по пътя към съвършенството. Да искаме да го постигнем. Да живеем, защото То някъде там, високо и далеко, съществува.

Как тази пандемия повлия на Вас?

Чудесно. Веднага изключих телевизора си и започнах много внимателно да подбирам какво слушам и чета. Така се спасих от паниката – като не се доверих на световните изстъпления на властимащите, чиято цел да вкарат всички в капана на ужаса и страха, беше и продължава да е крайно престъпна. Общувах с децата си и с приятелите си. Написах две пиеси. Роди се спектакълът "План Б". Време е да приемем, че сме смъртни и истинският въпрос, който пандемията постави пред нас не е "Ще умра ли от вируса?", а "Как и защо живея?".

Винаги ли има "План Б" и кой е Вашият, за да излезете от сложна ситуация?

Създадохме спектакъла "План Б", за да кажем, че винаги има изход. Винаги, без изключение. А личният ми План Б е да се доверя на божествения план за моя живот. Да бъде Неговата воля, а не моята. Да приема, че всичко има краен срок, освен направеното добро – то остава завинаги. Да вярвам, че животът ми е само част от безкрайното ми съществуване и че съм на земята не да завземам, а да изграждам себе си. Да знам, че куфарът ми, с който пътувам из вселената, е пълен само с качествата и недостатъците ми, затова винаги да се стремя към по-добрата си версия. Да сея мир, любов и хармония. Да се провалям, да се изправям, но да не се страхувам, защото всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Да се наслаждавам на мига. И да знам, че изборът да видя живота си като изумителна благословия, е само в моите ръце. Да не се предавам на мрака и да вярвам, че всичко е за добро. Да, винаги всичко е за добро. Точно така е.