„Аз, българинът от Македония” – една история с потресаваща сила

„Аз, българинът от Македония” идеално се намества в нишата, която наскоро беше прокарана с тематично сходни заглавия като „На кол вода пиехме” на Благой Шклифов и „Последните български владици в Македония” на Лизбет Любенова.

Историята на книгата започва без особени колизии и проследява биографията на Здравко Здравески, която обаче с годините от обикновена се превръща в драматична. Здравески е роден през 1964 г. в Прилеп, Република Македония.

Родителите му са с българско самосъзнание и може би именно благодарение на това синът отрано си дава сметка за истината относно българския си произход – още преди да е завършил средното си образование темата започва силно да го вълнува и той активно се включва в нелегалните групи на тогава забранената ВМРО.

През 1998 г., по време на правителството на ВМРО-ДПНМЕ, постъпва на работа в МВР. Здравески е един от основателите на паравоенната формация „Лъвове”, която през 2000 г. се трансформира в легална бойна единица към Македонската полиция – назначен е за командир на бойна част, а по-късно и за комендант на десантен взвод; взима активно участие във войната срещу албанските терористи в Македония.

След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, Здравески е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията; семейството му е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и монтиран съдебен процес го вкарват в затвора, но не като политически затворник, а заради измама, основаваща се на свидетели, които дори не го познават. Заради българската си принадлежност в затвора редовно се озовава в изолатора, а там е малтретиран до пълно безсъзнание... Най-неочаквано – на 26 юли 2010 г. – Здравески е пуснат предсрочно от затвора. С помощта на приятели успява да премине македонската граница, взимайки със себе си своята съпруга и трите им деца. Сега живее в България.

Най-точното, макар и мрачно определение за „Аз, българинът от Македония” дава българският поет, литературен критик, преводач и журналист Румен Леонидов: „Това е ужасна, отвратителна история, която не просто разтърсва, стряска и буди заспалата ни национална съвест: тя разбива, размества, сгромолясва, продънва, разцепва с потресаваща сила всички пластове на съзнанието ни, всичките ни представи за това що е съвременна цивилизованост, що е това да бъдеш българин в най-братската страна на България, наречена Република Македония... Книгата е за всички, които могат да издържат в ръцете си две шепи жив огън, две шепи топла кръв, две шепи детски сълзи. Щях да река по навик приятно четене, но се сепнах навреме: този филм на ужасите се гледа сред убийствена тишина, в която се чува единствено глухото скърцане на зъбите.”