Какви са характеристиките на съвременната култура?

Промененото до неузнаваемост чувство за естетика и парадоксите на новата културна ситуация в България стават обект на изследване в колективния труд  „Новата културна геометрия”  под съставителството на Ивайло Дичев и Юлия Роне.

Думата „култура” идва от латинското cultura и в буквален превод означава „да култивирам нещо”. Днес тя има над 200 различни дефиниции. Едно от най-често употребяваните определения за нея е изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, наричан още висока култура. Тя може да се схваща и като модел на човешко познание, вярване и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование. Културата може да се разглежда и като комплект от споделени ценности, поведения, цели и практики, който е характерен за дадена организация, група, за определено общество. Именно съвкупността от тези три дефиниции на термина е разгледана пространно в „Новата културна геометрия”.

Разбирането за естетика се измени драстично през последните години. Сякаш хората започнаха все по-малко и по-малко да се интересуват и да обръщат внимание на красивото и така на негово място трайно се настани интересното. Естетическото се превърна в стока, която авторите просто предлагат на потребителите, без значение колко стойностна е тя. Вече не експертът-естет или политикът-идеолог, а потребителят има правото да закупи тази стока или просто да я подмине, продължавайки своята безкрайна и безметежна разходка в морето от все по-некачествени стоки. Днес вече е напълно нормално че, читателите са едновременно и автори, аматьорите са професионалисти, сериозното е безинтересно, а забавното придобива застрашителни размери. Така се озоваваме в ситуация, в която не просто сме разчупили стереотипа, а старите йерархии са станали абсолютно обратими и ценностите са тотално изменени – или дори отсъстващи!

Книгата си поставя амбицията да ни покаже, че в нашето съвремие всичко, което може да се нарече култура, е изключително бързо преходно, общностите се пренареждат, а лоялностите се преосмислят. Резултатът – в следващия момент никой и нищо не е същото. В този ред на размисли сборникът разглежда също теми като смесването на шоубизнеса с политиката, постсоциалистическите посткултури, авторското право и неговите противоречия, фенфикшънът и настъпващите промени с авторите, произведенията и читателите в интернет.

„Новата културна геометрия” се занимава обширно с парадоксите на променилата се съвременна културна ситуация у нас и анализирайки я, задава може би най-логичния въпрос: дали днешната „газообразна култура” няма да се окаже взривоопасна утре? Отговорите са предложени както от двамата съставители (Ивайло Дичев и Юлия Роне), така и от останалите автори, включени в сборника – Валентина Георгиева, Росица Генчева, Светла Казаларска, Красимир Терзиев, Даниела Колева, Десислава Лилова, Ния Нейкова и Тодор Христов.