Японската енигма на уникалното „Класическо будо”

Опознаването на класическото будо е опознаване на японската проява на духа – висша концепция, която не е лесна за разбиране, но която достъпно достига до нас благодарение на Дон Дрегър и книгата му „Класическо будо” .

Западняците искрено се учудват, когато разберат, че японските бойни дисциплини се определят като „изкуство“ – че ако се обединят, те представляват една от „лишените от форма прояви“ на японската душа, т.е. прояви на „духа“. Този аспект от бойните дисциплини не е лесно доловим за незапознатия с японската култура човек, освен ако не се задоволи да гледа на тях просто като на талантливи изпълнения, съставляващи „изкуство“ от чисто физически характер. Още по-голяма изненада се разкрива пред лаика, когато научи за „изкуството без изкуство“, което далеч надхвърля простите физически умения и може да бъде демонстрирано от великите майстори на бойни дисциплини.

Такъв е духът и на „Класическо будо” на Дон Дрегър, който разглежда всички тези тънкости на източната философия. Класическото будо не е нещо незначително, което някой е инициирал за забавление или от каприз; то не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват източните познания за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен: човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на това тайнство, защото неговите дисциплини действат по много ясно изразен японски начин. Ако будото се промени, за да отговори на предпочитанията на неяпонските общества, смисълът му ще се деноминира.

„В класическото будо”, казва ни авторът Дон Дрегър, „от най-голямо значение е духът на самоусъвършенстване, не на самозащита. За това свидетелства фактът, че най-умелите експерти на тези дисциплини са по-известни със своя усъвършенстван характер, отколкото с бойните си способности. Ако читателят желае да се занимава със система за самозащита, по-добре е да потърси друг вид обучение сред класическите буджуцу или модерните сродни дисциплини, развити за тази цел.” От всичко това можем да си направим изключително верни изводи за самата същност на тази толкова особена и фина материя. Затова и книгата „Класическо будо” съумява да бъде повече съветник по духовност, отколкото учебник по бойни техники, макар че в крайна сметка се оформя и избистря в съзнанието на читателя като блестяща комбинация и от двете неща.

Самият Дрегър е бивш морски пехотинец и изключителен специалист по източни бойни изкуства, в които придобива високи майсторски нива и разрешения за преподаване. Бил е технически директор на „Маршъл Артс Интърнашънъл“, дори е работил като консултант на бойните сцени и дубльор на Шон Конъри във филма „Човек живее само два пъти”, който е част от поредицата за британския агент Джеймс Бонд. Дрегър е и автор на множество книги за азиатските бойни изкуства, а „Класическо будо” е сред най-смайващите му изповеди по темата.